Преглеждания: 2838
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
„Синът ми се справя по математика много добре, с географията и физиката е на средно ниво, но оценките му по български и химия са направо катастрофални”, подобни оплаквания можете да чуете от много родители.
Децата с трудности в ученето обичайно са загадка както за родителите, така и за учителите, защото представянето им в училище изобщо не е последователно в различните предмети и задачи, през които минават.
Най-общо казано, имат проблем с обработването на информацията, която получават чрез сетивата си. Всъщност проблемът може да е комплексен, както с приемането на информацията, така и с обработването ù и прилагането ù на практика. Детето може да има трудности в това да разпознава коренно различни букви или форми, например.
Или възприема информацията само като я слуша, но не и когато я чете. Има хлапета, които не могат да запазват информация в краткосрочната си памет достатъчно време, така че да могат да я използват. Възрастните наричат това избирателна памет – с времето са се научили да изтриват информацията, която не им е необходима или не искат да помнят.
Макар че различните форми на затруднението в ученето могат да варират при децата, все пак има отличителен модел на поведение, който им пречи на справянето с училищните задачи.
Терминът „затруднение с ученето“ за първи път навлиза в областта на детското развитие в началото на 70-те години на миналия век. Не се стряскайте! Важно е да уточним, че тук не говорим за умствено изоставане или емоционален дисбаланс.
Децата, които имат затруднения с ученето обикновено са на средно или над средното ниво на интелигентност и получават добро образование, но имат трудности в процеса на самото обучение. С други думи, тези деца не постигат резултатите, които се очакват от тях за съответната възраст.
Често можете да забележите знаци още в най-ранното развитие на детето, които да ви подскажат, че на по-късен етап то може да има затрудния в ученето. Може да има затруднения в периода на проговаряне и това да се случи по-късно от традиционното за възрастта.
Впоследствие може да срещне сериозни трудности при ученето да пише и чете. И все пак не приемайте късното проговаряне като 100-процентов сигнал за бъдещи проблеми, защото е факт, че много момченца проговарят по-късно от момиченцата, но след това пък бързо наваксват.
При три- или четиригодишните може да е проблем да следват линията на кратка и елементарна детска приказка, да имат по-малък речников запас или проблеми с речта в сравнение с връстниците си. Други деца срещат затруднения с въприятието за числата, времето и пространството.
Те може да имат проблеми с координацията, трудности със запеметяването особено на посоките, телефонни номера и друга подобна кратка информация. И тук отново не бързайте да се притеснявате, ако единственият знак е, че хлапето ви трудно помни цифри или имена. Мнозина имат такива затруднения, но това не създава особени трудности в училище.
Ранната диагностика e важна
Затрудненията с ученето често се квалифицират като скрит проблем. Ако считате, че детето ви не напредва в училище по начина, по който трябва, първо говорете с учителя на детето и с педиатъра му. Проверете какви са възможностите и компетенциите на училищния психолог да работи с деца със затруднения в ученето.
Другият вариант е да потърсите опитен професионалист извън училището, който може да постави точна диагноза и да предложи подходящи методи за преодоляване на проблема.
Поставянето на диагноза, свързана със затруднения в ученето, изисква серия от тестове, които да определят силните страни и слабостите на детето относно усвояването на учебния материал.
Резултатите от този вид тестове ще ви дадат информация за общия интелектуален потенциал, както и за модела на обработване на информацията, който то следва. Ако проблемите касаят възприемането на информацията, вероятно ще бъдат идентифицирани трудности при визуалното или слухово възприятие.
Но имайте предвид, че при някои е по-развита визуалната, а при други слуховата памет, което не винаги създава проблеми в училище. В случай че синът или дъщеря ви учи уроците си по-лесно, когато ги слуша, а не, когато ги чете и се представя добре на контролни и тестове, просто оставете детето да учи по начинът, който му е най-удобен.
Ако детето ви среща трудности да използва или прилага информацията, тогава проблемите му ще бъдат в областта на изразяването, писането, четенето или определени действия.
Разбиране на диагнозата
Помолете психолога, който е направил тестовете на детето, да ви обясни резултатите на разбираем за вас език. Важно е да сте запознати добре със силните страни и слабостите на хлапето по отношение на ежедневното му учене.
По кои предмети и с кои задачи синът ви се справя най-добре? А кои са тези, които го затрудняват най-много?
Фактори, свързани с раждането
Преждевременно родените бебета, тези, които са страдали от фетален алкохолен синдром или фамилно обременените със затруднение в ученето, имат най-висок риск в бъдеще да се борят с такъв проблем. Осем от десет деца, които са диагностицирани със затруднения с ученето са момчета.
Има разбира се и случаи на деца с някои от гореописаните характеристики, които се справят добре в училище. Хлапета със затруднения в ученето често се описват като „малки“ и „незрели“ и според възрастните все още не са „готови“ да тръгнат на училище.
Трудности с абстрактни понятия
Най-общо казано, деца със затруднения в ученето изпитват трудност да прилагат в действие научени теории и идеи. За тях е проблемно решението на различни по вид задачи. Затрудняват се да различават сходни по звучене думи.
Често се случва да имат проблем с фината моторика и да не успяват да препишат на лист, гледайки от тетрадката дадена буква. Не могат да прерисуват фигура или да преминат през лабиринт – задача от типа на: „Помогнете на котката да мине през лабиринта, за да стигне до малките си”.
Затрудненията с ученето или по – скоро с възпроизвеждането и прилагането на определени знания могат да се разделят (поне според мен) на две групи – личностни заложби и обществена среда.
Ще ги засегна по отделно на база на моя личен опит.
Личностни заложби – ние не сме еднакви и дори не се раждаме еднакви. Едни от нас са по – високи, други са по – дебели. Същото е и с нашите умения – някои от нас могат да пеят, други имат силна зрителна памет, трети имат развити двигателни умения. Ако ни липсва някоя заложба, с много труд можем да я развием, но освен, че ще ни коства огромни усилия, то и вероятността да достигнем топ ниво е много малка. Както клиширано в училище се казва, че някои деца имат заложби за точните науки, други за хуманитарни. Естествено не трябва да загърбим или тотално изоставим трупането на знанията по предмети, които ни се отдават по – малко. По – скоро в тези области трябва да придобием обща интелигентност, висока средна култура и в останалото време да развиваме силните си страни. Ясно е, че и блестящият пианист трябва да може да изчисли колко струват 350 грама сирене…
Обществената среда е фактор, който би могъл да ни повлияе негативно в много и различни посоки в периода на личностно развитие. Съществуват обществени нагласи, които налагат стереотипи и дори стигми над определени области на личностно развитие. Красноречив пример за това е как някои умения и занимания са станали носители на негативен оттенък и са се превърнали в част от фолклора, пословиците и поговорките в народното творчество – „Музикант къща не храни“.
Обществената конюнктура също е сериозен ограничител, който често упражнява натиск върху бъдещото развитие на децата. В годините и хода на икономическия цикъл се появяват професии, които са търсени и престижни в определено време. Тези нагласи, често „амбицират“ родителите и те започват работа по насочване на своите наследници към развитието на определени умения и знания, без значение какви са реалните интереси на детето. Струва си на тези кариерни „треньори“ да зададем няколко въпроса:
1. Придобиването на определени умения и знания е многогодишен процес и какво Ви гарантира, че избраното от Вас „престижно“ занимание ще е все толкова престижно след 5 или 10 години?
2. Вие как бихте се чувствали ако цял живот трябва да вършите нещо, което не харесвате?
Обществената конюнктура има и странно отражение върху образованието и в частност върху образователната система. Актуалните занимания „окриляват“ много преподаватели и те стават амбициозни, твърде взискателни и травмиращи учениците, просто защото тяхната дисциплина е актуална и те имат обществено одобрение. Естествено ние нямаме нужда всички след 5 години да станат програмисти, но те не го осъзнават и превръщат в кошмар училищното битуване на недотам заинтересованите от точните науки ученици. Съществува и още един свързан с това феномен. Заради обществения интерес и одобрение, преподавателите на дисциплини с по-малка конюнктурна актуалност са демотивирани и с по – малко възможности за научно напредване и развитие. Като резултат от това техните предмети влизат в една спирала надолу или в най – добрия случай застой, което води до бъдещ обществен дефицит.
В заключение можем да кажем, че никоя крайност не води до личностно щастие и обществен просперитет. Децата е нужно да бъдат възпитавани в дух на любопитство, което ще им открие набор от избори и възможност да изберат сами своя път.