Практични решения, ако детето ви е злоядо или не иска да яде! от Искра Ангелова по Алисън Шейфър

„Човешкото тяло може да издържи и седмица без храна, но човешката майка не може да издържи и два часа, без да се суети около храненето на свидната си рожба.“

Алисън Шейфър

„Мамо, обичам те на всяка глътка,“ мърмори нежно Ани, докато си хапва от любимите си кюфтенца и пържени картофи с кетчуп – страхотно здравословно, няма що, всички еко-био мами ще ме заклеймят още тук и сега. Няма нищо странно – доскоро детето ви е пило само течности и пак е оцелявало – какво пък толкова се безпокоите, че не яде броколи?!

Лошото е, когато вашият малък гастроном не просто не харесва броколи, спанак, зелена салата, лук, картофи, моркови, целина, лапад, зеле, карфиол или тиквички, ами не желае да яде на практика нищо друго освен пица, чипс, шоколадови бисквити, сладолед и пържени картофи. Ето тогава има повод за притеснение. Има деца, които до петата си година ядат само хляб. Какво да правим?

В никакъв случай, както винаги съветват експертите, не слагайте етикети. „Капризно“, „придирчиво“, „разглезено“, „злоядо“ само ви поставят в антагонизъм, обиждат детето и не спомагат за решаването на проблема, напротив – задълбочават го. Когато беше по-малка, Ани казваше: „Ами да, аз съм маймуна,“ и така отговаряше на всички въпроси, свързани с ината ѝ и с нежеланието ѝ да изпълнява молби и изисквания.   

Можем да погледнем на детето си като на изтънчен гастроном, съветва Алисън Шейфер, канадски психолог и посветена майка на две деца:

„Всеки човек е различен. Някои деца имат проблем с текстурата: яйцата са им лигави; други не понасят семките на домата или мъха на прасковите. Разбира се, има я и класическата детска непоносимост към горчиви кръстоцветни зеленчуци като брюкселското зеле и броколите. 

Оказва се, че и генетиката има отношение към това доколко са развити рецепторите, улавящи горчивата съставка на въпросните зеленчуци. Генетиката е виновна за хората със суперсензори, които имат върху езика си два пъти повече вкусови сензори от нормалното. Те много по-интензивно усещат вкусовете и вероятно синьото сирене, маслините и лютите чушки не са сред най-любимите им неща. 

Какво е решението?

• Проявете уважение. 

• Не товарете прекомерно никой член на семейството. Това включва и готвача. Няма нищо неразумно в това да не искаш сос върху спагетите, не е разумно обаче да очакваш мама да ти сготви пилешки хапки, когато всички останали ядат спагети.  

• Разширете кулинарния репертоар. Повтаряйте предложенията си. Бъдете креативни и забавни. Улеснете детето си (по-вероятно е то да изяде два моркова, ако само те са поднесени в чинията, отколкото 25). Сервирайте храната в купа или плато (така всеки ще може да си избере и сервира каквото пожелае). 
• Съчувствайте. „Знам, че е трудно да ядеш само няколко храни, които не винаги ти се предлагат. Но знам, че ще се оправиш. Ти винаги успяваш да намериш начин да се погрижиш за себе си.“ (Отново изразявате обич, очакване за справяне и успех.)

Възприемайки тези стратегии, показваме на детето, че го зачитаме, без да му предлагаме специално обслужване,  което би довело до разглезено отношение към живота. Детето се приспособява към по-широкия социален ред. Това е сътрудничество.“

Аз бих добавила още няколко изпитани от мен и Ани практики:

• Гответе заедно за цялото семейство. Аз въведох четиригодишната Ани отрано в готвенето и тя много обича да прави коледни сладки, триъгълни банички, кексчета или дори – да реже краставица. И двете сме си ушили еднакви престилки на ябълки, а мои приятелки ѝ подариха мини комплект за готвене, ама с истински тави, уред за биене на яйца, точилка и форми за сладки.
  Установила съм, че когато детето участва в приготвянето на храната, то я яде с по-голямо удоволствие. Така може да получи и комплименти от останалите членове на семейството, и да се почувства гордо и отговорно за храната.
• Правете кулинарни партита с други деца, опитвайте, гответе с тях, нека дегустират и ядат заедно.
• Избирайте заедно продуктите за вашата вечеря.
• Играйте с цветовете – днес ще ядем „зелено“, утре: „червено“.

Възможностите са безкрайни. А и, казват експертите, няма дете, умряло от глад. Т.е. когато е гладно – детето яде. Така че – дишайте спокойно!

Ако обаче липсата на интерес към храната застрашава здравето на детето е най-добре да се посъветвате с лекар. Самите доктори ще ви препоръчат задължителна, но и атрактивна диета, нов подход или подпомагащи хранителни добавки. В повечето случаи обаче става въпрос за нарушено общуване между родителя и детето или за липса на търпение и изобретателност. 

Някои деца обичат пасирана храна, други биха яли лук, магданоз или тиквички, но ако са добре „скрити“ в кюфтетата. Може да се експериментира с топло или студено, варено или печено. Вие самите ще се превърнете във виден кулинар и изтънчен готвач. 

Макар че децата, от опит го казвам, харесват прости храни, а постоянството на детския вкус ме смайва винаги. Мисля, че през последната зима съм направила пилешка супа около 50 пъти. 

…

„Какво искаш за вечеря, Ани?“ – я питам уж между другото, с надеждата да се разсее и да поиска нещо друго. 

„Пилешка супичка, разбира се,“ – вика радостно Ани, „защото нещо измърмори в коремчето ми!“