Добър ден,от около 2-3 месеца се опитвахме с приятеля ми да си направим дете, имах спукана киста и ме оперираха, аз съм с диагноза МС, лекарството ми е Окревус - инжекция /веднъж на 6 месеца/. Този месец ще е новото вливане.Дали да изчакам да вливането?

Здравейте!ЧНГ! Здраве,щастие и успех!

Този въпрос трябва да се обсъди заедно с лекуващия невролог, защото той проследява Вашето състояние и протичане на заболяването- ремисия, активна фаза, продължаване на лечение.

Аз мога да отговоря от акушерска гледна точка.

Правилото е – бременност след 12 месеца от последната инфузия на Окревус. През това време се препоръчват контрацептиви за предпазване.

Множествената склероза не оказва влияние върху способността на жените да заченат и да износят плода до термин. МС не увеличава честотата на преждевременни или мъртвородени, вродени дефекти, цезарово сечение или спонтанни аборти. Бременността значително намалява активността на заболяването. При някои бременни обаче могат да се появят тежки рецидиви.  По-голямата част от лекарствата, регистрирани за лечение на МС, не са съвместими с бременността. Жените с тежък риск от реактивиране на заболяването трябва да продължат лечението . Последните данни  показват, че продължаващото лечение по време на бременност е свързано с намален риск от рецидиви на МС по време на бременността и следродилния период.

Процентът на бременност  нараства сред жените в репродуктивна възраст, диагностицирани с множествена склероза (МС). Преди зачеване, бременност и след раждането е необходимо управление на контрола на заболяването, за да се намалят шансовете за рецидиви на МС, като същевременно се избягват потенциални рискове за майката и плода.

Множествената склероза (МС) е автоимунно заболяване на централната нервна система, засягащо мозъка, гръбначния мозък и зрителните нерви. МС се представя в две клинични форми: рецидивираща множествена склероза, проявяваща се с възпалителни атаки, причиняващи влошаване на неврологичните симптоми, и прогресираща МС, дефинирана като постоянно влошаване на неврологичната функция.

Нормално е да имате опасения относно забременяване, възможност за предаване на МС на детето, влиянието на лекарствата върху бременността, влиянието на бременността върху активността на МС и способността  да кърмите и отглеждате детето.

Бъдете спокойна! МС не оказва влияние върху способността на жената да забременее. Счита се, че пациентите с МС имат същата способност да заченат, но жените с МС имат по-малко бременности преди първите атаки на болестта . Проведено е проучване на  стойностите на AMH, като индикатор за яйчников резерв. При пациенти с МС  е значително по-ниско в сравнение с контролната група .

В мета-анализ при 63% от жените ( n = 14 538 пациенти) съобщават за проблеми със сексуална дисфункция поради МС.

Процентът на безплодие в световен мащаб  е около 10-11%.Жените с МС, които изпитват неуспех в забременяването, могат да преминат към асистирани репродуктивни техники (ART), ин витро оплождане (IVF) с успех до 39% при жени под 35 години. Внезапните промени в концентрациите на естроген по време на бременност и след раждане или прекратяване на лекарства за МС по време на лечение  оказват влияние върху честотата на рецидиви на МС.

Освен фолиева киселина и витамини, премахване на алкохола и тютюнопушенето, всички жени, които се опитват да забременеят, трябва да бъдат посъветвани да приемат добавки с витамин D. Различни проучвания съобщават за съществуваща връзка между активността на МС и по-ниските нива на серумна концентрация на витамин D, което предполага, че дефицитът на витамин D корелира с развитието на МС и по-висока ЯМР и активност на клиничните заболявания . Голямо проспективно проучване,доказва, че бременните жени с дефицит на витамин D (<12,02 ng / ml) са имали два пъти по-висок риск от МС при потомството в сравнение с контролната група без дефицит. Изследванията показват, че шансовете за развитие на МС при потомството могат да бъдат намалени чрез получаване на адекватни нива на витамин D по време на бременност .

Пациенките с МС имат различни опасения относно рисковете от предаване на болестта на деца. Според базата данни на Северноамериканския изследователски комитет за множествената склероза (NARCOMS) 34,5% от пациентите с МС са взели решение да не имат деца поради риск от наследяване на заболяването . Наследствеността може да се опише с генетични рискови фактори, отговорни за имунния отговор. Носителите на алела от MHC клас II HLA DRB1 гена, HLA DRB1 * 15: 01 , имат три пъти по-голям риск от развитие на МС . Пациентите могат да бъдат посъветвани, че рискът от предаване на болестта на потомството се увеличава от 0,13% (обща популация) на 2% –2,5%. Шансът за генетично наследяване се увеличава до 30% в два случая: еднояйчни близнаци или двамата родители с МС .

Въпреки че се препоръчва поне 12-месечен период след последното инжектиране на  Окревус преди забременяване, проучване, анализиращо 90 резултата на жените, които неволно са заченали по време на или по-малко от 12 месеца след лечението с Окревус. Изследването отчита 22 преждевременни раждания, една неонатална смърт след 6 седмици, 11 новородени с хематологични промени (дефицит на В-клетки, неутропения, тромбоцитопения, анемия, лимфопения), четири новородени инфекции и две вродени малформации . За да се избегне потенциална вреда за новороденото, жените трябва да бъдат посъветвани да не кърмят по време на или 6 месеца след прекратяване на лечението.

Консенсус в Обединеното кралство относно бременността при множествена склероза: насоки и препоръки  на „Асоциация на британските невролози“:

Жените с МС трябва да бъдат уведомени, че ако обмислят бременност, трябва да обсъдят това със своя медицински специалист по МС, преди да се опитат да забременеят.

Здравните специалисти трябва да вземат предвид безопасността на всички лечения по време на бременност, когато предписват на жени в детеродна възраст.

Наличието на МС не влияе върху фертилитета (или риска от спонтанен аборт) и трябва да се използва контрацепция, ако бременността е нежелана.

МС и / или лекарствата, използвани при лечението му, могат да причинят сексуална дисфункция или директно (например загуба на либидо, вагинална сухота, невъзможност за постигане на оргазъм) или индиректно чрез други симптоми на МС ( симптоми на пикочния мехур, умора, спастичност) , депресия. Ако е необходимо, трябва да се направи консултация със специалист.

Те не трябва да отлагат лечението, модифициращо заболяването, защото искат да имат деца в бъдеще.

Бременността не увеличава риска от влошаване на дългосрочните увреждания.

Те не трябва да спират внезапно лекарствата си, когато забременеят, но трябва да се свържат с екипа на МС  и АГ специалист.

Трябва да приемат добавки с витамин D.

Проучванията  при основно нелекувани жени предполагат, че въпреки че честотата на рецидивите намалява по време на бременност, около една четвърт от жените ще получат рецидив през първите 3 месеца след раждането. По време на бременност  и 3 месеца след раждането, рискът от рецидив е като цяло същият като този на жена с МС, която не е бременна.

Рецидивите могат да бъдат лекувани с кортикостероиди по време на бременност.

Може да има повишен риск от рецидив след употреба на хормонална стимулация за подпомагане на зачеването.Това обаче не трябва да възпира жените с МС да търсят асистирано лечение, когато това се налага. Отделенията за ин витро оплождане трябва да се свържат с екипа на МС, преди да предписват терапия за асистирана репродукция.

Докато много жени откриват, че симптомите на МС се подобряват по време на бременност, някои симптоми могат да се влошат, като умора,дисбаланс, симптоми на пикочния мехур, невропатии, по-чести в края на бременността,които трябва да се разграничат от рецидив на МС.

Наличието на МС не трябва да влияе върху акушерското поведение при раждане

Жените с МС трябва да бъдат посъветвани да следват стандартните съвети за всички бременни жени, като се набляга особено на непушенето, изпълнението на упражнения за тазовото дъно и приемането на препоръчани добавки.

Екипът на МС трябва да бъде уведомен възможно най-скоро, ако една жена с МС забременее, за да могат да осигурят подходяща подкрепа и връзка с нейния акушерски екип.

Жената с МС и нейният акушерски екип трябва да бъдат информирани, че наличието на МС не означава автоматично, че бременността трябва да се оценява като високорискова .

Жените с МС трябва да бъдат уведомени, че инфекциите на пикочните пътища са по-чести по време на бременност и трябва да им бъде предоставена информация, която да им помогне да разпознаят симптомите, и да бъдат посъветвани да потърсят своевременно лечение от техния здравен специалист по МС и акушерски екип. Акушерският екип трябва да бъде информиран, че хората с МС, които имат инфекция на пикочните пътища, могат да получат временно влошаване на симптомите, свързани с МС.

Въпреки че рецидивите са по-редки по време на бременност, на всички жени с МС, страдащи от инвалидизиращ рецидив, трябва да се предложи интравенозен метилпреднизолон в препоръчителната доза, използвана при МС, независимо от тримесечието, след като бъде изключена основна инфекция, като инфекция на пикочните пътища. При много тежки рецидиви, които не се повлияват от кортикостероиди, може да се обмисли плазмен обмен.

ЯМР не е противопоказан по всяко време на бременността. Трябва да се избягват контрастните вещества.

Екипът на МС трябва да обмисли насочване към подходящ мултидисциплинарен екип (потенциално неврорехабилитация или специфичен за МС екип в зависимост от индивидуалните нужди) по всяко време по време на или след бременността, ако жената изпитва проблеми, които вероятно ще повлияят на способността й да се грижи за бебето или себе си. По-конкретно, ако жената има проблеми със спастичност или тежка слабост на таза и / или краката, тя трябва да бъде насочена към невро-физиотерапевт в началото на бременността, за да работи съвместно с нея и нейния акушерски екип за оптимизиране на раждането и раждането.

От изложеното и по мое мнение поведението за лечение на МС при Вас трябва да реши Вашият лекуващ лекар спрямо състоянието на заболяването. Имам пациентки с МС, които забременяха спонтанно, бременността протече без проблем,а някои  родиха по две деца. Но бяха в ремисия и бяха провели необходимото лечение.

Успех!

Д-р Д. Савова, акушер-гинеколог