Имам две деца: на 3 г и на 1 г, и двете момчета. 3-годишното ходи от септември на градинка, оттогава е много необщителен с непознати деца - казва, че се притеснява, че са лоши, че не ги иска на парка. Как да се преборим с този страх от непознати деца?

Здравейте и благодаря за въпроса.

Причината за поведението на детето е комплексна. Ще разясня какво означава това преди да Ви посоча някои напътствия. Аспектите са няколко – раждането на по-малко братче, криза на повторното сближаване (психологичен термин) и тръгването на градина.

Ще започна отзад напред, тръгването на градина. Сега детето се социализира и това не е лесно начинание за него. То трябва да се съобразява и с желанията на други хора освен неговите си потребности. Обаче детето няма достатъчно богат речник и не може да опише точно кой и кое не му харесва или обратното. Между другото, много възрастни също не могат това. В този смисъл за детето тези, които не харесва, го удрят. Това е едната вероятна посока.

Кризата на повторното сближаване е деликатен психичен процес, който се изразява в разликите между желанията на детето и майката. По-просто казано, с началото на използването на думи и обогатяването на речника си, детето вече може да възприема и обяснява вътрешните си състояния, несъответствията между актуалното и желаното състояние и между своите желания и на майката, тоест Вашите. На тази база възникват и конфликти. Това специалистите определят, като „криза на повторното сближаване“. А вследствие именно на тази криза конфликтите между детето и майката се увеличават. Във Вашия случай детето не може да си позволи конфликти, за да не изгуби вниманието към него. Това, разбира се, са несъзнавани мисли в по-голямата си част и те намират изражение именно във въображаем агресор към неговата личност.

Най-накрая – раждането на братчето. В един или друг вариант това е заплаха за детето и то не малка, която се изразява в загуба на внимание, любов и т.н, която преди е имало. Това са нормални несъзнавани подтици.

Връщаме се в началото, че причината за поведението е комплексна – по малко от гореизброените позиции. Искам да отбележа, че въпреки всичко си има нужда от време на време да се проверява дали наистина в градината всичко е наред – за Ваше успокоение. И последно разяснение, на тази възраст децата е нормално да си имат въображаем приятел, а говоренето на себе си е начин да канализират тревожността си, която е неминуема.

При всички положения детето ще продължи естествения си ход на развитие, въпросът е какво можете да направите Вие. На първо място е подкрепа и разбиране, което означава да знаете, че му е трудно, но и това ще мине, когато сте заедно. Усещам как ще кажете, че правите всичко това и съм сигурен, че е така, но само искам да отбележа, че в думата подкрепа аз влагам, че означава да умееш да приемеш нещата такива, каквито са без да се съгласяваш с тях.

Без повече обяснения, а малко съвети. Разберете на първо място защо го „удрят“. Явно детето се чувства наранено…но защо. Защото има лоши намерения или защото е свършило нещо лошо или…..? След като изясните това направете деликатен разговор с основна цел на разговора то как смята да отвърне, какво ще прави. По този начин, когато разберете мотивите му ще можете да дадете желаната от Вас посока за поведение в такива ситуации. Например: аз смятам, че когато ме удари (еди кой си) ще направя (еди какво си).

Също така не е лошо да „привлечете“ детето в заниманията около братчето му. Това ще го накара да се чувства значим, след като разбира се сте го похвалили за постъпките му около заниманията с по-малкото дете.

На последно място, след като уточните откъде, защо и поради каква причина е „агресията“, можете да започнете да говорите повече с детето на тема какво се е случило в градината. Обаче без да взимате становище по това, което Ви споделя – просто слушайте и разбирайте. Децата разбира се са си манипулатори и биха измислили всякакви начини да привлекат вниманието Ви – изключително изобретателни. Така че в този смисъл му давайте „дозата“ внимание, но когато можете, а не когато детето иска.

Малко дълъг стана отговорът, но въпросът е много интересен и интригуващ. А сега Ви желая едно приятно задружно пътешествие в приключението, наречено родителство.

Успех!

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог