Имам момиче на 1г.9м., преди седмица я водихме на невролог: не изпълнява команди,не се обръща по име.Гледаше ТВ,спряхме. Неспокойна,плаче, не се заиграва,не говори,казва срички.Моля посъветвайте ме как да я науча да ме слуша и да ме разбира какво говоря.

Здравейте и благодаря за въпроса.

Предполагам, че неврологът не е открил безпокойства около развитието на детето. Не е лошо да посетите и други специалисти, например логопед, за да проверите дали цялостното поведение на детето не се дължи на някакъв физиологичен проблем. По принцип на тази възраст децата би трябвало да имат речник с около 200 думи и да имат възможност да правят прости изречения.

Възможен сценарий в случая е, при условие, че няма друг проблем, все още детето да не е преодоляло психичната криза или да не е готово за навлизане в следващ етап на психично развитие. Имам предвид преход от първичен (символно, фантазно мислене) към вторичен (реч, говор) психичен процес. Тук не искам да се бърка и не се казва, че детето е с някакъв дефицит. Психичните кризи важат за всички, но се преминават различно, защото освен индивидуалните характеристики има влияние и средата.

Тук Вие имате водеща роля. Ще дам примерен план: много добре, че сте ограничили гледането на телевизия, но нека и да гледа образователни и подходящи за възрастта предавания. Наблюдавайте коя е любимата му песничка и я пейте, за да се учи.

Относно говоренето не го карайте насила – говорете Вие и обяснявайте. Може да пробвате и напевно да говорите, също върши работа. Давам пример с говоренето – „ето сега мама ще готви най-хубавата супа за нейното съкровище. За целта мама ще вземе морковчетата………и т.н.“. Правите нещата, но и ги вербализирате. Съветвам Ви да съобщавате и описвате с думи Вашите състояния и чувства. С две думи ще служите, като помощен „аз“ на детето (психологична терминология). Възможно е да му е трудно да реализира диференциация, тоест психологически да се раздели от Вас.

Важно е родителите в този период да се държат към детето твърдо и същевременно толерантно. По този начин то ще започне да се държи твърдо и толерантно към себе си и най-важното – ще зачита автономията на останалите. Стилът на възпитание има нужда да е гъвкав. В този период обучението в хигиенни навици е най-важно. Нещо друго, много специалисти наричат тази възраст – възраст на ината. Това не е случайно, защото именно в този период децата просто се инатят без причина.

Последно: спокойствие, много търпение, аранжирано с любов и разбиране. Тази формула работи безотказно и не смятам, че ще сте изключение. Стискам палци.

Успех!

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог