Здравейте ,
Имам проблем с възпитанието на сина ми който е на 7 год. Аз съм привърженик на по-либерално възпитание , докато съпругът ми иска като каже нещо да се изпълни веднага. От друга страна синът ми е изключителен инат и много трудно се говори с него. От ставането сутрин се запичва с “не”. Облечи се -не, оправи си леглото – не, ела да закусваш -пак не….и.т.н. Много трудно успявам да го накарам да направи каквото трябва. Дори и да кажа, че ще го накажа например да не гледа детски или пък да не играе с приятели, казва че не му пука. Аз зная че не е така , той също , но не се склонява. След вече хилядите обяснения защо се прави или защо трябва да го направи дадено нещо, вече накрая на нервите и силите ми или го наплясквам или се отказвам. Казва-” не ми пука каквото искаш прави аз няма да го направя!”. Правя и опити да подхождам по хитро, но тий се досеща. От 3-4 месеца положението стана още по сериозно. Роди ни се и друго детенце. В началото не показваше нищо но сега само и само да привлече вниманието ни прави бели, не оставя бебето да спи. изкрещи се в близост до нея докато тя спи въпреки че знае какво прави тя , стряска я, въпреки че знае че ще се стресне и такива случки . Обяснено му е , че бебето в момента е мъничко и се нуждае от повечко грижи , но това не означава че го обичаме по-малко. Започна да ни удря и обижда. Не се вслушва в съветите и говоренето на никои вкъщи е само на почти 7 години. Опитваме и с добро с награди при добро поведение но резултата е почти нулев.
Моля за съвети как да изкореним този нинат който проявява?
- Трябва да влезте , за да публикувате коментари
Здравейте,
Смята се, че децата, които имат мнение и изразяват по-категорично позициите си са родени лидери. Разбира се, това го пише в книгите, а в реалността вие се сблъсквате с враждебна упоритост, която сякаш не може да бъде преборена. Пробвала съм какво ли не – с увещания, със заплахи, с наказания дори – проблемът сякаш се задълбочава. Психолозите говорят за бебешки пубертет, който се проявява около 2 годишна възраст – тогава милото бебе внезапно започва да проявява страшен характер и инат и да бойкотира всичките ви усилия да го накарате да ви съдейства.
Аз лично не съм привърженик на „наградите“, защото ги възприемам като „подкуп“, но понякога, признавам, съм давала такива обещания: Хайде, изяж си купичката, а аз ще ти пусна филмче. С толкова малките деца е много трудно да се излезе на глава с лошо – там заплахите и наказанията не действат, а и аз поначало съм привърженик на мекия подход. Опитайте да обясните защо искате нещо от детето, нека то не получава само заповеди – и вие като възрастен не искате да сътрудничите, когато някой (шеф например) ви крещи постоянно заповеди без да се аргументира.
Опитайте да не използвате толкова често думата „Не“, а да я замените с „Да“, например вместо: „Защо само ми правиш напук, недей да си хвърляш храната на земята и да се мажеш нарочно, лошо и си невъзпитана!“ кажете „Знаеш ли, че ако те поканят на вечеря Царят и Царицата в двореца, ще бъдат много учудени, че се държиш като Маугли на масата! Трябва да научиш как ядат истинските принцеси.“ Или го направете като предизвикателство: „Аз мисля, че ще е много приятно следващия път да не си хвърляш храната навсякъде – дай да видя можеш ли?“
Ако детето ви е по-голямо (3-6) можете да си направите и календар с лепенки- емотикони или слънчица, както и сърдити човечета, с моята госпожица това имаше голям ефект. За всеки ден от седмицата имаше графа: измих си зъбите, оправих си леглото, помогнах на мама с обяда, подредих си стаята, спах следобед, вчесах си косата, излязох на разходка (защото някои деца се тръшкат при излизане) или каквото решите. Така детето вижда реалния смисъл да прави едно или друго и се радва, когато бива наградено с усмихната лепенка.
Като цяло, колкото и да сте ядосани, никога не викайте – така показвате безпомощност, както и – не дай Боже, не посягайте. Трябва да запазите добрия тон. Ако никакви увещания и молби, обяснения и други способи не помагат, четох, че можете да помолите детето да си отиде в стаята за 5 минути (брой години=брой минути). Там то насаме се справя с емоционалния си изблик и идва като нов човек.
Важно е, когато вие надделеете и детето се съгласи да направи онова, което му казвате винаги да му давате положителна оценка. Понякога гушване и целувка са безценни!
Успех.
Искра Ангелова
- Трябва да влезте , за да публикувате коментари
Моля, влезте първо, за да ги изпратите.