От 2 мес. сме родители и на второ момченце. Големият ни син (5г.) е много щастлив, въпреки това проявява ревност и агресия към нас. Отказва да се обслужва сам. Опитвам да намеря баланс: да е спокоен и се чувства обичан и да не е прекалено глезене.

Здравейте, Диляна, и благодаря за въпроса.

На първо място – поздравления за щастливото събитие.

В един или друг вариант събитието е заплаха за детето и то не малка, която се изразява в загуба на внимание, любов и т.н., която преди е имало. Това са нормални и обикновено несъзнавани подтици. Агресията към мъжката фигура и „залепването“ за Вас е комплексен продукт. Предполагам сте чели или най-малко сте чували за така наречената генитална фаза при детското развитие. В този период се овладява и небезизвестният едипов комплекс. В този ред на мисли агресията е разбираема и с времето ще отшуми.

На детето му е трудно и това е разбираемо, обаче що се отнася до поведението, то ми прилича малко на спекулиране и манипулиране от страна на детето. При всички положения детето ще продължи естествения си ход на развитие, въпросът е какво може да направите вие. На първо място е подкрепа и разбиране, което означава да знаете, че му е трудно, но и това ще мине, когато сте заедно. На следващ етап стои обособяването му като самостоятелна единица в семейството. Тоест, детето е необходимо да разбере, че е със статут близък до вашия и има права и задължения. Това може да стане, когато мъжката фигура го включва при вършенето на „мъжките задължения“.

Без повече обяснения, а малко съвети. Що се отнася до дисциплината, можете да използвате няколко подхода. На първо място, когато направите забележка и детето започне да плаче или ви каже, че не го обичате, започнете разговор. Разговорът ви обаче не трябва да е в посока да се отбранявате. Имам предвид да не използвате думи като: не е така, не е вярно и т.н. Вместо това питайте детето: защо мисли така? Най-вероятно отговорът ще е: защото така, което всъщност не е отговор, разбира се. С тази тактика за определено време ще овладеете положението, докато детето намери нов вариант на манипулация, за да си вземе дозата внимание.

Също така не е лошо да „привлечете“ детето в заниманията около братчето му. Това ще го накара да се чувства значим, след като разбира се сте го похвалили за постъпките му около заниманията с по-малкото дете. Така че в този смисъл му давайте „дозата“ внимание, но когато можете, а не когато детето иска.

А сега Ви желая едно приятно и задружно пътешествие в приключението, наречено родителство.

Успех!

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог