Зависи ли от възрастта?

Има ли значение възрастта, в която детето започне много активно да играе на компютърни игри?

Разбира се. Колкото по-късно, толкова по-добре. От една страна се смята, че компютърните игри развиват някои способности: „мултитаскинг“ (способността да извършваш и направляваш няколко дейности едновременно), че повишават IQ-то, конкурентноспособността и състезателната страст, както и бързината на рефлексите. Няма съмнение. Някои стратегически игри определено пък развиват стратегическото мислене, откриването на парадокси и съвпадения, както и на определена логика, което лежи в основата на тестовете за интелигентност – т.е. някои не толкова механични игри (strategy games) развиват мисловната дейност, докато други (arcade games) фината механика и рефлексите. Има и приключенски, и спортни, и ролеви, и симулативни, и екшън игри – последните мен лично най-много ме безпокоят, защото в тях има много убийства и кръв. В САЩ, където 80% от геймърите са непълнолетни например се счита, че масовите стрелби в училище са следствие от пристрастеността на децата към такъв тип игри със стрелба, в които играчът постепенно спира да прави разлика между виртуална и истинска реалност.

Разбира се и тук, както и в гледането на телевизия, филмчета или глупави YouTube видеа трябва да има мярка – ако четиригодишното ви дете поиграе за 15 минути на някоя игра с тичане и преодоляване на препятствия или с ловене на рибки – това може даже да му е полезно. Ако шестгодишния ви наследник учи английски с помощта на игра – чудесно. Но когато видите, че детето буквално не може да се откъсне от телефона или плейстейшъна – това е вече притеснително. Ще установите кога е здравословно да се понамали играта, когато видите, че детето предпочита играенето пред всички останали дейности.

Тогава трябва да установите точни параметри – не да му я забранявате изцяло, защото тогава тя ще стане „забранен плод“ и той ще се превърне в мечтан и най-желан, съответно детето ще прибягва до всякакви хитрости, за да играе тайно, а вие не искате това да се случи. Експертите казват, че възрастта, когато детето вече може да има свой телефон, за да го чувате и да знаете къде е не съвпада с възрастта, в която в този телефон вече може да има свободен достъп до интернет и то да може да си сваля игри само. Т.е. препоръчвам, ако от съображения за сигурност вече трябва да дадете на детето си телефон, той да е без интернет и игри в него.

Моят скромен опит (наблюдения над дете на приятелско семейство, което имаше в пубертета този проблем) сочи, че пристрастяването към видео-игри може да доведе до тотална изолация, безсъние, загуба на интерес към всякакви други дейности, лошо представяне в училище и постепенно превръщане на детето в социопат, дори до повтаряне на клас, напускане на училище, както и до почти необратимо приключване на отношенията с останалите членове от семейството и др. Т.е. когато се превърне в зависимост, играенето е сериозен проблем, както е всяка зависимост. Тогава детето задължително трябва да се види със специалист-психолог или психиатър.

Опасностите са и от друго естество – по-интровертните и чувствителни деца се чувстват все по-сигурни във виртуалната реалност, където не се налага да общуват и да се сблъскват с предизвикателствата на истинския живот, а действат по добре изучен и ясен план, като уж „общуват“ с други играчи във виртуалното пространство.

Т.е. с компютърните игри трябва да се подхожда внимателно, като особено в най-ранна детска възраст е хубаво да се набляга на образователните игри, за да не държите детето извън контекста и времето му, но и да не го излагате на опасност да се пристрасти.