Здравейте, ние ще правим 4 години април, ходили сме на логопед, детски невролог, правихме ЕЕГ. Всичко разбира, изпълнява команди, много активен, обича да играе с други деца...има 10 думи на бг език и 10 на английски,гледа доста детски,Ако може съвет?

Здравейте и благодаря за въпроса.

Най-важното е, че няма съществени проблеми в детето на база изследванията, които сте правили. Съобщавате, че сте ходили на логопед и приемам, че вече не ходите, поради отпаднала нужда, тоест всичко е в норма. Дотук идеално за детето – то няма проблеми!

Искам да дам накратко информация за този възрастов период, който някои даже наричат „възраст на ината“. По принцип някъде около втората година започва диференциация (разграничаване) между първичния и вторичния психичен процес. Разликите в степените и проявите на децата обаче са различни, защото едно дете израства във винаги конкретна социална среда и конкретните биологични нагони се овладяват чрез специфично по характер взаимодействие с обекта (лицето, което обгрижва детето). Това го пиша, за да е ясно, че първичният процес е свързан със символното, докато вторичният- с комуникацията.

В следствие изискване за диференциране на собствено „аз“ на детето, се дава начало на „вторичния психичен процес“. По -просто казано, с началото на използването на думи и обогатяването на речника си, детето вече може да възприема и обяснява вътрешните си състояния, несъответствията между актуалното и желаното състояние и между своите желания и на майката, тоест Вашите. На тази база възникват и конфликти. Това специалистите определят, като „криза на повторното сближаване“. А вследствие именно на тази криза, конфликтите между детето и майката се увеличават.

От друга страна, на тази възраст е забелязано, че децата се инатят без причина много често, от там и определението за “възраст на ината”.

Сега, след тази кратка лекция, нека се спрем на проблема. По данните от написаното разбрахме, че детето няма проблем. И наистина, най-вероятно, когато е гладно, жадно или посочва какво иска, или си го взема – отпада нуждата да говори. На следващ етап детето забелязва, че не се случва кой знае какво от това, че не говори, защото неговите потребности се задоволяват, така или иначе, и си гледа любимите филмчета.

Конкретна посока, която може да предприемете в случая, е да използвате любопитството и „принудата“. Под принуда имам предвид например: детето е жадно и иска сок, който е прибран. Вие питате: какъв вид сок точно искаш, кажи ми, за да ти дам? Тези реплики не се казват назидателно, а нормално, все едно е най-естественото нещо на земята.

Любопитството може да използвате по следния начин: разказвате позната или любима за детето история и когато се стигне до кулминационен момент – забравяте или името на героя, или действието, което предстои и т.н. При тази техника може да си позволите да сте по-темпераментни.

Важно – независимо, дали ще използвате тези или други техники, е необходимо да сте много дисциплинирани в изпълнението им – децата са манипулатори, а и никой не му се иска да излиза от зоната си на комфорт.

Един съвет, като за начало, преди да започнете с техниките, е да съобщавате и описвате с думи Вашите състояния и чувства. Децата учат, като копират, и същевременно ще служите като помощен „аз“ на детето (психологична терминология). Възможно е да му е трудно да реализира диференциация, тоест психологически да се раздели от Вас. Говорете Вие, не го карайте насила – обяснявайте. Може да пробвате и напевно да говорите, също върши работа. Давам пример с говоренето – „ето сега мама ще готви най-хубавата супа за нейното съкровище. За целта мама ще вземе морковчетата………и т.н.“. Правите нещата, но и ги вербализирате (говорите).

Успех!

Искрено ваш,

Иван Карагьозов, психолог