Здравейте, д-р Карагьозов, майка съм на 2 год. момченце, което осиновихме със съпруга ми преди една година от институция.Периодът на адаптация премина доста по-бързо от очакваното от мен време, даже смятам, че за краткото време от шест месеца създадохме страхотна връзка.От една седмица ходим на ясла и усещам голяма промяна в поведението му.Спря да яде,започна да се инати за всичко,имам чувството ,че всичко прави напук.Въпроса ми е възможно ли е да свързва тази институция с другата?Дали това поведение е в следствие на това,че се чувства изоставен,макар винаги сутрин да му казвам, че ще стои просто за няколко часа, докато мама е на работа.Или поведението му е подтикнато от друго нещо, свързано с мен.Благодаря ви предварително.
- Трябва да влезте , за да публикувате коментари
Здравейте,
На първо място искам да Ви кажа, че се гордея с Хора като Вас. Очевидно отскоро сте родители, което ме изкушава да Ви “изнеса” една огромна лекция за децата, родителството и т.н. Обаче нека да започнем от там, че формула за успешен родител НЯМА. Всеки родител, а и всяко дете, има висока доза уникалност в себе си и това е всъщност смисълът на природата.
Сега на въпроса, който Ви притеснява. Детето не само сега, но и за в бъдеще ще има такива прояви. Те ще са, вкл. и тази, прояви на страх от изоставяне. Нека направим следното – представете си, че един път сте изоставени сама в непознат град, държава, без да знаете езика, без познати, пари, паспорт, дрехи…Почувствахте ли го? И сега нека си дадем сметка за изпитанията, през, които вече е минало детенце. Простете за сантименталните отклонения, те нямат за цел да Ви разколебая или атакувам, а са насочени аргументи към това, което ще Ви дам като съвет.
Детето Ви ще има нужда от повече любов, сигурност и доверие, отколкото другите деца. То ще се цупи (както сега) по неговия си начин, ще се страхува (психологически) да не бъде изоставено и т.н. Споменът от институцията ще остане в неговото несъзнавано – всички ние имаме такива (несъзнавани) спомени.
Настоящата ситуация е свързана по-скоро със страх от изоставане, отколкото с институционализационен проблем. Смятам, че сте на прав път и с времето това ще отшуми. Искам и да Ви обърна внимание, че възрастта на детето е много деликатна и е в период, който се свързва с „инатенето“ при децата (всички) – имайте го предвид.
Има вероятност да възникнат и други по-необичайни ситуации на по-късен етап – смучене на пръст, нощно напикаване, затваряне в себе си и т.н. – не се плашете, това (ако въобще се случи) ще са онези специфични състояния, когато детето е тревожно и има нужда да възстанови баланса.
Вашите действия са ключови, разбира се, и те винаги трябва да са свързани с ЛЮБОВ, ПОДКРЕПА И РАЗБИРАНЕ в големи дози и повече от обикновено.
Спирам! Поздравявам Ви отново, дерзайте и вървете смело рамо до рамо, за да изживеете приключението на живота си.
Желая Ви много, много успех и здраве,
Искрено Ваш, Иван Карагьозов
- Трябва да влезте , за да публикувате коментари
Моля, влезте първо, за да ги изпратите.