Здравейте,д-р Карагьозов! Майка съм на 2 год. момиченце,много ме притеснява нейното поведение посл. 2 седмици - Бие децата! А преди винаги е искала да ги прегърне дори.Откакто тръгнахме по площадки,нещата се промениха. Имам нужда от съвет как да постъпя?

Здравейте Ванина,

Първо малко разяснения за ситуацията. Този период е характерен с началото на формирането на суперегото при детето. Разбира се той е съпроводен от конфликт. Детето открива, че майката е източникът на благополучие, но и разкрива, че нейната любов зависи от определени условия. Именно тук се поражда и конфликтът. Той идва от желанието да се запази любовта на майката и от нагонните импулси на детето, които го тласкат да върши неща, поради които майката може да откаже любовта си. Тази конфигурация между изискванията на реалността и желания поражда агресивни реакции в детето. Това е и най-голямото предизвикателство в тази възраст. Поведението на майката в случая има нужда да е толерантно и емпатично и това ще спомогне на детето да се подчини на нейните изисквания. (когато говоря за конфликти те са психични, тоест в главата на детето)

След тези психологически отклонения и разяснения е очевидно, че всички деца преминават през този период. Разбира се по различен начин, което води към отпадането на Вашата вина. Някои определят тази възраст и като „възраст на ината“ или „първи пубертет“. В най-общи линии имено в този период преобладават, така наречените деструктивно-садистични импулси, които на по-късен етап преминават с преобладаващо появяване на либидни импулси.

Надявам се, че съм внесъл поне малко яснота, с което да успокоите тревожността си. С две думи, като съвет мога да отбележа, че сега е най-важно да се овладеят отделителните функции. Няма да изпадам в подробности, какво точно се случва (или не), но ще дам съвет за поведение. Родителят трябва да е твърд и същевременно толерантен. Това е постижимо, когато родителският стил е гъвкав. Ще си позволя да Ви цитирам Ериксон, който много добре дава описание в тази връзка – „Повратът, който се извършва в него (детето), от внезапното силно желание да има избор, да присвоява настоятелно и да отстранява твърдоглаво. Твърдостта трябва да го предпази от потенциалната анархия на все още необученото му усещане за разграничаване, от неспособността му да задържа и да освобождава с благоразумие…“.

Малко дългичко го направих дано не отегчавам, а и дано съм бил полезен. В крайна сметка периода ще отшуми, а Вие следвайте препоръките за поведение. Сега най-малко знаете точно за какво става въпрос.

Успех

Искрено Ваш, Иван Карагьозов, психолог