Здравейте, дъщеря ми е точно на 2 годинки, но още не говори! Казва само тати, баба, деде.. Обикновено посочва какво иска, като й кажа нещо да направи понякога го прави, друг път не! Не сме махнали памперса още...като й кажа - има ли пиш, понякога кима гла

Здравейте и благодаря за въпроса,

Едно посещение при специалист със сигурност, най-малкото, ще Ви намали тревожността. Друго ценно нещо, което можете да направите при едно евентуално посещение, е да помолите за домашни задачи. Те най-общо се изразяват в дейности за развитие на фината моторика – специалистът ще Ви каже или покаже.

Започнах така отговорът, защото са доста случаите, при които се търси специалист или съвет без да има конкретна и остра нужда от това. Не казвам, че Вашият случай е такъв, но много ми се иска да има точно разграничаване на отговорностите. Тоест, посетете специалист, но и изисквайте задачи за Вас и детето, които да се правят в домашна обстановка.

А сега следва съветът ми към Вас. Моето мнение е, че Вашият случай не е критичен, а се дължи на „прекомерно вглеждане“. Опитайте се да погледнете на ситуацията по-мащабно – един вид отгоре. Този възрастов период за детето е важен от психологическо измерение. Сега се случва диференциация между първичен и вторичен психичен процес (това става при всички хора в този възрастов диапазон). Преходът, най-общо, е от символи към реч, от едно с майката към самостоятелно съществуване.

Инатът, плаченето и другите нетипични поведения са нормални за този психологичен период на развитие. Един водещ психолог – Ерик Ериксън дори го нарича възрастта на ината. Сега е важно преходът към другото психично равнище да е съпроводен с подкрепа и разбиране от Ваша страна. Това означава да знаете, че детето ще преживява определени и неизбежни психологични състояния наречени кризи. Те ще са съпроводени с нетипично поведение и всичко, което може да се направи, е да има фигура до детето, с която то да извършва взаимодействия – понякога добри, понякога лоши.

Съветвам Ви също да съобщавате и описвате с думи Вашите състояния и чувства. Ще служите, като помощен „аз“ на детето (психологична терминология). Възможно е да му е трудно да реализира диференциация, тоест психологически да се раздели от Вас. Говорете Вие, не го карайте насила – обяснявайте. Може да пробвате и напевно да говорите, също върши работа. Давам пример с говоренето – „ето сега мама ще готви най-хубавата супа за нейното съкровище. За целта мама ще вземе морковчетата………и т.н.“. Правите нещата, но и ги вербализирате (говорите).

Успех

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог