Здравейте, детето ми навърши 6г. Последните 4г обиколихме редица специалисти, като точна диагноза няма. Припознах състоянието на детето си в едно от изброените, изчитайки Ваша статия-Експресивно разстройство на речта.Има ли полезни практики в случая?

Здравейте,

Благодаря Ви много за въпроса. Преди всичко много съжалявам за тази ситуация с Вашето дете. Без ясна диагноза е много трудно да се предложи точна и най-вече ефективна практика за достигане на положителен резултат. Обикновено разстройствата на експресивната реч се диагностицират много лесно от опитен специалист. Предстои Ви навлизане в училищната система, а там едно от изискванията е да се извършват тестове. Самите тестове включват и училищната готовност, което от своя страна ще илюстрира, ако съществува проблем. Очевидно сте положили много усилия, за да се справите с проблема. Съветвам Ви да посетите комбинирани специалисти. Тоест логопед и психолог, за да има комплексна оценка, а от там и да се начертае точен и конкретен план за детето. Дебело подчертавам, че диагностицирането е най-важната стъпка. Ако има съмнения, по-добре не бързайте и продължавайте с търсене на специалист. Не искам да Ви обезкуражавам, затова на първо място ще отбележа, че с интервенция може да се постигнат чудесни резултати, стига тя да е за конкретният случай.

Моето мнение по Вашия въпрос е следното. Опитайте да се дистанцирате от проблема или да има по-малко фиксация в него. Погледнете на ситуацията по-мащабно, отгоре. Това означава да констатирате взаимодействията на детето с другите му връстници, познати, роднини, а и непознати. Целта е да знаете дали има поведенческо изражение на проблема.

Понякога (има описани такива случай) децата имат някои задръжки в експресивната реч, който не са предмет на невропсихологията (не са нарушение на мозъка), а са от друг характер. Мога да изброявам много причини за това. В този контекст Ви моля дайте малко почивка на детето, а и на Вас. Малко. После преценете отново ситуацията и действате.

Нещо, което е важно, продължавайте да общувате с детето дори да няма речеви отговор. Споделяйте чувства и тревоги, колкото и тривиално да Ви звучи това. И най-важното – повярвайте в детето и го подкрепяйте (не преобгрижване). Смятам, че изходът ще е положителен.

Успех

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог