Здравейте, имам син на 2 год,преди 2 седмици отиде за първи път на ясла и..се разболя.Там се хранеше,спеше,играеше,плачеше сутрин при оставянето.Но вкъщи стана неспокоен,плаче без причина,не иска да се облича,да излиза навън.Да го оставя ли вкъщи ...?

Здравейте,

Благодаря Ви много за въпроса. Разбирам притесненията Ви и преди да отговоря искам да внеса повече яснота по някои въпроси, които са свързани с темата. Преди всичко трябва да се има предвид, че всяка една промяна не само за детето, но и за всички индивиди, е съпроводена с тревожност. Видът, скоростта и степента на отговор на тази тревожност са в зависимост какви модели и ритуали сме възприели. От друга страна самата възраст – 2 години, е характерна с навлизането на детето в една специфична психична фаза, наречена „анална“. Един от признаците при този психологически период са промяна в поведението, което се свързва със съпротива срещу смяна на пелените или определени афекти като възбуда, удоволствие, срам или тревожност. Същевременно детето е вече в друга среда (яслата), където освен връстници има и други авторитети, които приличат на родителите – но не са. Всички тези обстоятелства е нормално да тревожат детето и неговата реакция да се съдържа в промяна на поведението му.

Сега съветът. На първо място искам да отбележа, че няма как да сте с детето в яслата, училището, работата му и т.н. (простете иронията), но имате възможност да го подкрепяте и обичате. Всяка майка би била притеснена, което е нормално, обаче, ако не позволите детето да се сблъска с реалността, то как ще се научи?

Смятам също, че болестта на детето е проява на психологическо преживяване на тревожността – така изглежда. Обобщено, на детето му трябва среда, различна от семейната за определена времева рамка, за да може да се научи, сравни и създаде свой собствен модел на поведение.

Последно – децата са велики манипулатори и не могат да си позволят да изгубят влиянието си върху единствената и най-важна личност в техния живот – майката. Така че Ви съветвам да се приготвите и за други „представления“ (в добрия смисъл на думата), за да продължите да сте психологически (в главата на детето) под властта на детето. Разбира се не изключвам възможността да се държат зле с него, макар че това е малко вероятно. Ако имате такива притеснения, обърнете внимание, въпреки че ситуацията не изглежда такава. Смятам, че когато го оставяте на яслата, има нужда да си говорите повече с детето. Вкъщи повече дейности заедно – нека твори (рисува, играе с пластелин, пее). Правилата, които сте определили, са за спазване (предстои Ви не лек, но много забавен период с хигиенните навици на детето).

И на последно място но най-важното – ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ, разбира се заедно, защото то е само веднъж на две години.

Искрено се надявам да съм Ви бил полезен

Успех

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог