Здравейте, малкото е на 1 г и 3 м. Когато му кажем, че не може, не, не става, малък си. Започва истерично да плаче и да се въргаля по земята. Позволява си да посяга. Какво да правим в такива ситуации?

Здравейте и благодаря за въпроса!

Да започнем оттам, че щом пишете „малко“ има и голямо? Това в известна степен обяснява нещата, но и малко ги усложнява. На първо място детето е в деликатен период – преминава от един етап на психично развитие към друг. Този преход, а и самото преживяване на периода, са съпроводени с определени кризи. Това, което наблюдавате, е в резултат на кризите.

От друга страна обърнете внимание и на ревността. Имам предвид (макар да не знам пола на детето), че независимо от всичко, рано или късно ще се появи конкуренция и съперничество между двете деца. Това съперничество обаче може и да премине по-леко от обичайното. Така че към момента просто го имайте предвид.

Сега на въпроса: детето вече е открило или открива, че има воля, а следователно и контрол. Това е на база протичащите физиологични процеси при детето. То полага усилия да демонстрира волята си, като я противопоставя на възрастните – понякога успешно, а понякога не. Обаче успехите и неуспехите пораждат определени чувства, които водят до срам (съмнение) или до автономност. Така е и наименувана тази фаза на психичното развитие от Ериксън. Той също я определя и като „възраст на ината“ и то не случайно, както е очевидно.

Що се отнася до родителския стил на дисциплиниране – той трябва да е едновременно гъвкав и твърд. По мое мнение, изключете от речника си думи като „не може“. Веднага в главата на детето възниква защо да не може. Използвайте „пробвай, но има нужда да порастеш и тогава ще можеш да го правиш като нас.“ И след това може да преместите фокуса веднага със следното – затова ядеш зеленчуци или затова имаш това и т.н.

Много е важно детето да има успешни прояви на свободната си воля. Те ще доведат до смелост и гордост. Агресията и истеричният плач са ясни – то има нужда да надделява. В такива моменти е необходимо да сте гъвкави. Имам предвид да го предпазвате от безсмислени преживявания на срам а да го насърчавате да се държи като „голям“, защото вече е голям. Тук можете да давате примери със себе си, например – аз така ли правя или опитай се да правиш, като мен. Полека, въоръжете се търпение и много любов и всичко ще е наред.

Успех!

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог