Здравейте. Моят син няма все още поставена диагноза, но логопеда личния лекар и в детската градина ми казват че той е със синдром на Аспергер. Незнам дали е така или не, защото съм и чела много книги, информация и единственото което той прави по различно

Здравейте и благодаря за въпроса.

Нека започнем с един важен детайл, такива диагнози се поставят от конкретен тесен специалист – психиатър или невролог. Всичко останало е в сферата на научната фантастика. Съответно това означава, че ако искате експертно становище, то може да бъде дадено САМО от определен род специалист и то след обстойна преценка.

Следователно, докато не съществува диагноза от специалист, приемаме, че детето е без диагноза и разглеждаме случая от друг ъгъл. Пишете, че сте информирана, затова няма да описвам характерни особености на Аспергер синдром, нито ще се занимаваме в детайли какво представляват разстройствата на развитието. Обаче искам да акцентирам върху факта, че вашият личен лекар е отчел нещо нетипично. Това означава, че е добре да посетите специалист – детски психиатър или невролог. Тази стъпка ще направите, за да сте наясно със ситуацията.

Няма нищо фатално и в двата случая – с и без диагноза. Ако на детето му бъде поставена диагноза, ще знаете точно какво да се прави спрямо неговите особености. Ако не му бъде поставена диагноза, тоест се установи, че има само леки задръжки или проблеми с говорния апарат, отново ще имаме база за работа. Това сега е най-важното и от първостепенно значение.

Ще се опитам да дам някои доказано работещи препоръки, но преди всичко ви моля да се мобилизирате и да не се обезсърчавате. Бавно, с търпение и постоянство всичко ще се нареди по най-добрия начин.

Има установена връзка между нарушенията в моториката на децата, когато са с определен вид диагноза и качеството на изпълнение при така наречените подвижни игри. Този факт, може от една страна да ви даде представа за състоянието на детето и, от друга да спомогне за развитието му. Тоест правете подвижни игри, например „вкусната ябълка“. Това се изпълнява след инструкция към детето и демонстриране на действието. Изходна позиция е изправен стоеж, следва откъсване на ябълката с двете ръце и поемане на въздух. Кляка се с “откъсната ябълка”, за да бъде поставена във въображаемата кошница. Освен движенията, подсилвайте действията и със звукове и думи – „ ах, че е високо тази вкусна ябълка“ или „аууу, че вкусна ябълка“ и т.н. Детето може и да не започне веднага да говори, но тук е важно да вижда, чува и да прави връзка между тези елементи. Тоест приемаме, че децата учат, като копират.

Може да използвате въображението си за такъв род различни дейности, които ние наричаме подвижни игри. Като идеи са плуване в басейн, движението на змията, надуване на балон и т.н. Извършването на тези дейности, също така ще зареди емоционално детето и неминуемо подпомага развитието му. Стимулира се самостоятелност и инициативност и не на последно място ще се развие умението за действие във въображаема ситуация, което е много важен аспект от развитието на детето.

Последни думи на и без това дългия отговор – бъдете смела и рационална. Няма ситуация без изход, но, за да се стигне докрай, има нужда от движение. С малки стъпки и много търпение нещата ще се случат. Желая много успехи.

Искрено ваш

Иван Карагьозов, психолог