Здравейте, писах Ви по-рано,за сина ми на 5г.Прави ми впечатление също така,че много рядко нещо му задържа вниманието и такива едни хаотични изблици.Околните ми казват,че аз съм допуснало такова държание и че е разглезено.Има и моменти,когато държанието м

Здравейте,

Какво казват околните си е тяхна работа. Дали ще се съобразите с тяхното мнение си е вече Ваша работа. Явно имате притеснение относно детето и това доказва, че сте съвестен родител, всичко друго са спекулации. В тази възраст децата искат да открият (и го правят) света. Това става в голямата си част, чрез взаимодействие със средата и околните. В този случай детето има нужда от повече контакти и ситуации, за да учи. Не знам какво точно значи „хаотичен изблик“, но всяко дете си има неговия начин на изява на емоциите, не виждам защо точно Вашето дете да няма точно такава проява на емоции???

Възможно е детето да е разглезено, но не защото „околните казват“, а когато Вие сметнете така. Нека Ви припомня една стара българска поговорка – „нашето гардже е най-хубавото гардже“. В този ред на мисли, дали децата на другите не са разглезени? Ако Вие мислите, че детето е разглезено – вземете мерки. Дисциплината се случва с малки стъпки – спорта е подходящ за изграждане на дисциплина.

Друго, което можете да направите ,, е да дисциплинирате, чрез наказания (не физически) и поощрения. Ще дам пример – карате детето да свърши нещо със зададен срок. То свършва и поощрявате – давате награда. Наградата е насочена към поведението – целувка по челото, прегръдка, казване, че сте горда с неговата упоритост, ти можеш, браво и т.н. То не свършва задачата и наказвате. Наказанията не са физически, те са свързани с отнемане или лишаване от любими действия или играчки за определен период от време. При създаването на дисциплина има два много важни фактора.

Първо дисциплината задължително се извършва и от двамата родителя, тоест да няма противоречия, затова първо се договарят условията, за да са ясни (между родителите). Второ, при дисциплиниране всичко предварително трябва да е ясно за детето – задачата, условията, очаквания резултат и последиците, ако не се свърши поставената задача. Когато са налице тези обстоятелства действайте.

Последно. Във въпроса Ви има болка и вина – Ваша лична. Вместо да се стремите и да търсите вина, където ще намерите само болка и да живеете като жертва, бих Ви посъветвал да действате. Така няма да Ви остане време да мислите кой какво казва, а ще живеете живота такъв, какъвто е. Аз лично приемам всичко, което ми се случва, за предизвикателство, чието решение, чрез действие ме прави по-силен.

Успех.

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В отговор на:

“Писах Ви и по -рано.Имам и още един въпрос за сина ми на 5г.Прави ми впечатление също така,че много рядко нещо му задържа вниманието и такива едни хаотични изблици.Околните около мен ми казват,че аз съм допуснало такова държание и че детето е разглезено и т.н.Затова вашето мнение като специалист е важно за мен. Има и моменти, когато държанието му е на командир, това не е редно все пак на тази възраст. Благодаря Ви предварително”