Здравейте!Бебето ми е на 6 месеца, малко преди да направи два месеца започна да гука много, но от известно време гука само по 2-3 пъти на ден.Говориме му много, четем книжки, пеем песнички, но промяна няма. Трябва ли да се притеснявам и ако да, към какъв

Здравейт!

Много съм благодарен за този важен въпрос. Важен за Вас, за детето, но и важен за мен. Преди да Ви отговоря кратко и конкретно искам малко да включа „обяснителен“ режим. По този начин ще съм сигурен, че ще стане ясно какво имам предвид в краткия отговор на по-късен етап. Раждането на дете е най-красивото и голямо чудо на Природата – искрени поздравления.

С появяването, детето е в едно с майката – разбирайте, че психически са слети (най-общо казано). В него няма образувани стабилни психически конструкти. Обаче много скоро (около 6 месец) се наблюдава така наречената диференциация – или първи стъпки на детето към личностова организация на психиката. Сега майката е „огледало“ или казано по-просто детето дава различни сигнали и те са много, но майката реагира само на някои от тях – по този начин детето си изгражда схемите и променя поведението си.

Дотук се уточниха две важни неща. Първо това, което се случва и Вие наблюдавате, е нормално. Второ поведението на детето ще зависи от Вашите реакции, които то огледално ще отразява или с две думи то ще е огледало на Вашите уникални и индивидуални потребности (несъзнавани), но пресъздадени от неговата перспектива.

Стана малко сложно, обаче е важно, затова ще го повторя така. Една майка влияе първо върху емоционалното развитие на детето. Тя е главен участник в задоволяване на нагоните (психологични) и свързаното с тях удоволствие или неудоволствие. Когато участието й увеличава удоволствието, с времето детето започва да я търси като партньор още по-целенасочено. Ако майката също изпитва удоволствие, удоволствието на детето също нараства. Именно това е процесът на „проби и грешки“ , а реакциите на майката служат като награда или наказание. Това от своя страна засилва едни действия за сметка на други. Това е технологията, която някои изследователи наричат „огледало“.

Сега кратък отговор на Вашия въпрос – НЕ. Нещо, което може да направите, е да се забавлявате – тепърва ще има психологични неминуеми кризи, през които ще преминавате. Искам да обърна внимание, че много майки са загрижени за различни опасности за детето. Лично аз поддържам мнението на доказани психолози, че това е несъзнавана защита на майката към завръщането й към детските първични нагони. Защото не само майката влияе на детето.

Успех!

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог