Здравейте,дъщеря ми е на 2 год.,от година има влечение към яденето на косми.Види ли косми ги налапва.Когато е изнервена, също скубе коса и плаче.Говоря й доста.Не мога да преценя дали е на псих.основа или болестно състояние,моля за съвет

Здравейте и благодаря за въпроса.

Ситуациятаq в която се намирате, е срещано явление, но степените и проявите на децата са различни. Последното изречение е умишлено, за да Ви успокоя на първо място. Сега следва дефиниране на поведението. Едно може да се твърди със сигурност – всички деца преминават през този психологичен етап на развитие. Разликите в степените и проявите на децата обаче са различни, защото едно дете израства във винаги конкретна социална среда и конкретните биологични нагони се овладяват чрез специфично по характер взаимодействие с обекта (лицето, което обгрижва детето).

Това (което описвате) действие много прилича на това, което Пиаже нарича „магически феноменолизъм“. Този период започва около 7 – 12 месец от раждането на детето. Накратко, Пиаже открива, че ако детето извърши нещо, последвано от негативен резултат (независимо от действията му), то започва да повтаря същото действие. Смята се, че детето вярва, че действието му е магическо. Това явление се счита за част от първичния психичен процес. Около 18-21 месец от развитието си, речникът на детето се увеличава на повече думи и стартира използването на прости изречения. Този факт се разглежда като ново ниво на психична организация. Започва вторичният психичен процес, което означава, че първият е приключил – с това и проблемите около първичния психичен процес затихват.

С две думи какво искам да кажа: макар че датировката не е абсолютно точна смятам, че това, което наблюдавате, е символно отношение (акт на поглъщане) на детето към света – такъв е и съответният период на психологическо развитие. С използването на говора (речта) и обогатяването на речника се преминава към по-различна психична организация, с което се навлиза в друг етап. Смятам, че проблемът ще се реши с времето. Това, разбира се, не означава, че трябва да престанете да говорите – напротив.

Инатът, плаченето и другите нетипични поведения са също нормални за този психологичен период на развитие. Един водещ психолог – Ерик Ериксън дори го нарича възрастта на ината. Накратко- продължавате с говоренето и, много важно, разбирането към детето. Негативните прояви ще отшумят, но е важно преходът към другото психично равнище да е съпроводен с подкрепа и разбиране от Ваша страна. Това означава да знаете, че детето ще преживява определени и неизбежни психологични състояния, наречени кризи. Те ще са съпроводени с нетипично поведение  (каквото имате сега) и всичко, което може да се направи, е да има фигура до детето, с която то да извършва взаимодействия – понякога добри, понякога лоши.

Независимо, че се впуснах в повече разяснения, се надявам да съм бил полезен – това за мен е един от най – интересните периоди при психичното развитие на детето, макар да е голямо изпитание за всички родители.

Успех

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов,  психолог