Здравейте,имам момченце на 3.5 год,не иска да говори, казва само мама,баба,кака,бой и някои видове животни,когато си поиска,ходихме на логопед..невролог..психолог..той каза да го пратя на детска,занимавам се с него,но не иска да повтая след мен...Съвет??

Здравейте и благодаря за въпроса,

Преди всичко искам да отбележа нещо важно – развитието на говоримия език е силно повлияно от количеството и качеството на разговорите на родителите с децата, което означава, че независимо от нежеланието му да говори – да продължавате да комуникирате. Да, на тази възраст обикновено вече има прости (много често сбъркани) изречения и има налице някакъв речников запас. Държа да знаете, че в развитието си не всички „по команда“ следваме установените принципи на развитие. С две думи – едни деца проговарят на година и половина, други на четири, а има и такива, които проговорят на пет. Това не ги прави непременно с някаква аномалия в развитието.

По принцип някъде около втората година започва диференциация (разграничаване) между първичния и вторичния психичен процес. Разликите в степените и проявите на децата обаче са различни, защото едно дете израства във винаги конкретна социална среда и конкретните биологични нагони се овладяват, чрез специфично по характер взаимодействие с обекта (лицето което обгрижва детето).

Предполагам, че детето е под влиянието на така наречения „първичен психичен процес“, както всички деца. Вследствие изискване за диференциране на неговото собствено „аз“ се дава начало на „вторичния психичен процес“. По-просто казано, с началото на използването на думи и обогатяването на речника си, детето вече може да възприема и обяснява вътрешните си състояния, несъответствията между актуалното и желаното състояние и между своите желания и на майката, тоест Вашите. Това специалистите определят, като „криза на повторното сближаване“. А вследствие именно на тази криза конфликтите между детето и майката се увеличават. Тук веднага се прокрадва идеята, която може би е в главата на детето (несъзнавано) – защо да загубя единствената си любов – мама. От което следва отказ от говорене и ситуациите с неизпълнението на командите.

Моят конкретен съвет е наистина да дадете малко време на детето. Дайте му и възможност, което означава да намалите натиска то непременно да проговаря. Не го правете на въпрос, а и не очаквайте всеки един момент то да стане умел комуникатор. Нещо, на което бихте могли да обърнете внимание, е физическото развитие на детето, като наблегнете на развитието на фината моторика. Също така не пренебрегвайте съвета на колегата. Има смисъл детето да взаимодейства (включително комуникира) с други деца. Това ще даде тласък на развитието му.

Успех

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог