Здравейте,имам проблем с 3 год си дете,отказва да яде все повече храни-грозни били,щял да повърне...Сякаш напук не казва,когато му се ходи до тоалетна по голяма нужда...Има брат на годинка,много ревнува, дори понякога удря...Какви може да са псих. причини

Здравейте и благодаря за въпроса.

Разбирам притесненията Ви и правилно сте се насочили за основната причина за поведението на детето. Обаче, освен това тази възраст (трета година) се характеризира с някои особености. Едно важно условие е сега детето да овладее хигиенни навици и в процеса на научаването се пораждат конфликти. Искам да отбележа, че говорим за психологични конфликти, които разбира се „излизат“ на повърхността, чрез поведението на детето.

Вашето дете, както пишете, вече е имало такива навици, които изведнъж се прекъсват и то минава на минал (предишен) етап на развитие. Това поведение може да се интерпретира в две посоки. Първо, като защитен механизъм (психологически), който се нарича регресия или в случай на тревожност, която заплашва така наречения „аз“, преминаваме на предишен етап от психичното си развитие, когато сме били по-спокойни. Този защитен механизъм е често наблюдаван при деца, но и възрастните го използваме.

Втората посока е чисто компенсаторна, тоест детето има нужда от Вашето внимание и си го „набавя“, като не съобщава, и вие сте принудени да му обръщате по един или друг начин внимание.

В конкретния случай смятам, че поведението на детето има и от двете посоки, защото е тревожно. Това е съвсем естествено и в случая закономерно, а и няма как по друг начин. Представете си, изведнъж детето е имало изцяло Вашето внимание, а сега трябва да се бори, за да го има отново и, от друга страна, борбата в психическия апарат, която е във връзка с овладяване на новите изисквания, които му се налагат.

С две думи – аномалия в поведението на детето няма. Сега обаче стои въпросът как да се преодолее това поведение. Най-добре е да се стремите към резултат, в който детенце да се грижи за по-малкото си братче. Това ще стане бавно и с много разговори, които в общи линии да са в посока: и ти беше такова бебе, но порасна голям, защото имаше грижи за тебе или – знаеш ли колко е хубаво, защото като помагаш, брат ти ще порасте и ще има с кого да си играеш и т.н.

Що се отнася до храната – това си е форма на протест и смятам да не насилвате нещата. Забележете – “..храната е грозна”, а не невкусна. Аз бих пробвал с малко по-суровия вариант – ще се яде каквото ядем всички. Не е задължително да следвате съвета ми и смятам, че ще отшуми този проблем във времето. Важно условие си остава да въвлечете детето в процеса на гледане на братчето му, за да минимализирате конкурентостта между тях.

Искрено Ви желая да се наслаждавате в отглеждането на Вашите разкошни деца и, разбира се, много здраве.

Успех!

Искрено ваш

Иван Карагьозов, психолог