Здравейте,детето ми е на 1.5 год, момиче, пищи и се тръшка от бебе.Като не стане нейното-припада и започва да рита, пищи,свръх активна е и не може да седне миро и за секунда,прави само белички и не ме отразява,няма страх от нищо.Моля за съвет?

Здравейте,

Благодаря Ви за въпроса. Малко е притеснително това, което казвате за „припадане“. Смятам, че нямате предвид истинско припадане, а само „измислено“ такова. Децата растат различно, но преминават по едни и същи стъпки на развитие. Едни са по -„буйни“, други по -„спокойни“, но това е разнообразието, в следствие на което ставаме такива, каквито сме.

Това, което описвате, като поведение на Вашето съкровище, много ми напомня две неща. Първо- постоянни демонстрации на търсене на вниманието Ви и второ – описаната от Якобсон връзка между майка и дете. Ще акцентирам върху Якобсон с едно предварително уточнение – ГОВОРИМ ЗА НЕЩА ОТ ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ СВЯТ.

Тя казва, че отношението на детето към майката е на база преживените удоволствия или неудоволствия при задоволяването на нагоните. Очевидно тези отношения имат, като резултат определени реакции и то към майката. Тя (майката) е добра (задоволяваща) и това води детето към желание да се „слее“ с нея, за да я притежава. Така ще има мощен източник на удоволствие. Тя (майката) е лоша, когато не отговаря на потребностите на детето и то е фрустрирано а и разочаровано. В този случай качественото изражение на отношението на детето към майката е желанието да изхвърли вредния обект или да избяга от него.

Друга перспектива в същата посока е, че детето (момичето) има един основен мотивиращ фактор – желание за получаване на любов от идеализирания обект от същия пол – стремеж към единство с майката от най-ранен период.

Дотук разгледахме и описахме вътрешно психичните отношения и тези отношения с най-близкото обкръжение, които се смятат за ключови в развитието на детето.

Що се отнася за социалното обкръжение в този период (раждане – 18 месеца) детето има и среща затруднения по скалата „да получаваш – да даваш в замяна“. И не на последно място – Пиаже твърди, че преди шест годишна възраст децата не могат да се ангажират в нравствени разсъждения.

С две думи – бъдете търпелива, гъвкава и много важно- разбираща. Осъзнавам, че сто тояги на чужд гръб са малко, но ако смените гледната точка и вникнете в желанията на детето, неговите психични терзания и конфликти, смятам, че нещата ще тръгнат в друга посока. Не на последно място ще споделя нещо, което смятам за важно – едно дете има нужда от много подкрепа, за да се превърне в значим човек.

Успех

Искрено Ваш, Иван Карагьозов, психолог