Здравейте!
Синът ми е на 1 година и 2 месеца. Все още не ходи самостоятелно. Ходи с някаква опора-уокър, подпирайки се на стената, на мебелите или държейки ме за пръста.
Продължава да пълзи активно.
За мое успокоение и отхвърляне на предполагаеми проблеми, посетихме детски невролог. Според лекарят синът ми е абсолютно здрав.
Въпросите ми са следните: “До каква възраст е нормално детето да не се пуска за самостоятелно ходене? Мога ли по някакъв начин да го стимулирам да го направи?”
- Трябва да влезте , за да публикувате коментари
Здравейте и благодаря за въпроса.
Поздравления, че сте посетили специалист, за да елиминирате тревогите си. Това е важно, за да се знае точната посока на подкрепа.
По същество, ще цитирам тестовите методики, с които работим. Там е заложено, като стандарт, че между 12 – 15 месеца детето би трябвало да ходи само, но и често да пада. Като цяло се наблюдава дали обикновеният начин на придвижване в пространството е самостоятелно ходене, макар и често да пада. На разстояние 10 метра се допуска едно падане.
След това около 16 – 18 месеца детето трябва да ходи стабилно и по-рядко да пада. Това се изследва, наблюдавайки как ходи детето в продължение на една минута, и се отчита дали детето ходи изправено, стабилно, без да се опира и оглежда. Бързината на ходенето не се взема под внимание. Падането трябва да е рядко и детето само да става.
Във вашия случай считам, че моментът е назрял и много скоро вече ще ходите самостоятелно, ще падате и ставете – както всички деца. Що се отнася за стимулирането бих ви препоръчал, когато детето започне да пада, тоест да се учи да ходи, да сте по-насърчителни. Имам предвид, че със сигурност детето ще проходи и то със сигурност ще пада, докато се научи да ходи умело.
Това са умения, които, ако поощрявате, ще развиете самочувствие в детето. Става въпрос, когато то падне, вашата реакция да не издава, че сте се уплашили, а да изглежда, че нищо не е станало. По този начин ще се окуражи детето да напредва. И когато детето падне, да го оставяте да се опитва да става само и отново да окуражавате действията му.
Успех!
Искрено ваш
Иван Карагьозов, психолог
- Трябва да влезте , за да публикувате коментари
Моля, влезте първо, за да ги изпратите.