Здравейте,синът ми е на 2г и 1 м.Не говори, не се обръща винаги на името си,има силна нужда да се гушка...играе с нас, но не и с други деца.Невролог му постави диагноза "изоставяне в развитието",друг-аутизъм.И аз самата вече съм объркана.Поздрави

Здравейте и благодаря за въпроса,

Разбирам притеснението Ви, изразяващо се във Вашата безпомощност. От думите Ви си личи, че сте положили, а и продължавате да полагате много усилия. Нормално е и да сте объркана особено, след като са налице две диагнози за детето. Тук обаче веднага изпъкват не един, а два проблема. Първият е очевидно с детето, но вторият проблем, който според мен е по-важен, е Вашата тревожност.

Нека изясним нещо важно. Ако се ходи постоянно по специалисти, е неминуемо да си получите диагноза – затова са специалистите. Обаче какво точно Ви носи това. В случая, изследванията са в норма, следователно с медикаменти няма да се случат нещата. Искам да приемате тази критичност положително и да изместим перспективата за детето. Не твърдя, че е неправилно диагностицирано, а искам да се концентрирате върху решенията, а не проблема.

Състоянието с говора е малко неясно, защото за мен „не говори“, означава, че не издава звуци. Ако е така, по-скоро вижте за проблеми в речевия анатомичен апарат на детето. Обаче, ако издава звуци, както пишете, че плаче, тогава ситуацията е много различна.

Сега да се концентрираме върху детето и неговата психика. Някъде около втората година започва диференциация (разграничаване) между първичния и вторичния психичен процес. Символното мислене и фантазирането са с много силни изяви при детето (от тук може и да е проблемът със съня). Едно е сигурно- всички деца преминават през този психологичен етап на развитие. Разликите в степените и проявите на децата, обаче, са различни, защото едно дете израства във винаги конкретна социална среда и конкретните биологични нагони се овладяват чрез специфично по характер взаимодействие с обекта (лицето, което обгрижва детето).

Досега детето е било (и все още е) под влиянието на така наречения „първичен психичен процес“, както всички деца. Вследствие изискване за диференциране на неговото собствено „аз“, се дава начало на „вторичния психичен процес“. По-просто казано, с началото на използването на думи и обогатяването на речника си, детето вече може да възприема и обяснява вътрешните си състояния, несъответствията между актуалното и желаното състояние, и между своите желания и на майката, тоест Вашите. Това специалистите определят, като „криза на повторното сближаване“. А вследствие именно на тази криза, конфликтите между детето и майката се увеличават. Тук веднага се прокрадва идеята, която може би е в главата на детето (несъзнавано) – защо да загубя единствената си любов – мама. От което следва отказ от говорене.

Съветвам Ви да съобщавате и описвате с думи Вашите състояния и чувства. Ще служите, като помощен „аз“ на детето (психологична терминология). Възможно е да му е трудно да реализира диференциация, тоест психологически да се раздели от Вас. Говорете Вие! Не го карайте насила – обяснявайте. Може да пробвате и напевно да говорите, също върши работа. Давам пример с говоренето – „ето сега мама ще готви най-хубавата супа за нейното съкровище. За целта мама ще вземе морковчетата………и т.н.“. Правите нещата, но и ги вербализирате. Въпреки всичко, ако тези трикове не сработят и детето продължава да не говори и издава звуци, Ви съветвам да посетите специалист (логопед с психолог или психиатър), за да се вземат мерки.

Пишете, между другото, че вече посещавате логопед. Тук веднага Ви моля при следващото Ви посещение да помолите за домашни задачи. Те най-общо се изразяват в дейности за развитие на фината моторика – специалистът ще Ви каже или покаже.

Инатът, плаченето и другите нетипични поведения са също нормални за този психологичен период на развитие. Един водещ психолог – Ерик Ериксън дори го нарича „възрастта на ината“. Накратко продължавате с говоренето и много важно- разбирането към детето. Важно е преходът към другото психично равнище да е съпроводен с подкрепа и разбиране от Ваша страна. Това означава да знаете, че детето ще преживява определени и неизбежни психологични състояния, наречени кризи. Те ще са съпроводени с нетипично поведение и всичко, което може да се направи, е да има фигура до детето, с която то да извършва взаимодействия – понякога добри, понякога лоши.

Силно се надявам с написаното да съм изиграл подкрепяща роля и всичко с Вас и детето да се случи по най-добрия начин.

Успех!

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог