Здравейте!Става въпрос за сина ми,който е почти на 12г.Разделени сме с баща му ,имам друг човек до себе си,живеем на семейна начала и имаме общо дете,което е на 5г.Тежи ми,че въобще той не може да намери общ език с първото ми дете,постоянно са забележки..

Здравейте,

Благодаря Ви за въпроса. Нека Ви кажа как изглежда отстрани ситуацията. „Живея в постоянно напрежение, макар че гледам да угодя на всички. Независимо, че правя всичко, както се иска от мен, когато нещо се обърка винаги поемам вината АЗ.“ ХАРЕСВА ЛИ ВИ?

Нямам за цел да ви обвинявам, но ако настоящата ситуация продължи по този начин, е много вероятно да си докарате или нервен срив или някое заболяване. Очевидно има нужда от промяна, а промяната започва от самите нас и с една малка стъпка. Преди да продължа нека кажа, че Ви разбирам прекрасно и схващам, че си мислите, че сте в много деликатна (почти без изход) позиция.

Семейните отношения са трудна работа. Понякога идеални, много често съпроводени с конфликти. Искам да отбележа, че съществуват периоди на семейни конфликти – те са закономерни и винаги присъстват в едно семейство, но и отшумяват в повечето случаи.

В най-общия случай един конфликт се решава, когато се говори (и разкрие) за причината (истинската). А тя (причината) може да има различни източници. Всичко друго е само предпоставки за конфликт. В този смисъл говорете и изяснете, но не настоящото поведение (защо обиждаш детето) , а повода за поведението (каква е причината да си нервен). Това става с междинното – изглеждаш напрегнат, как да помогна, какво да направя. Това са класически подходи – опитайте.

Що се отнася до Вас, преди всичко се опитайте да видите ситуацията „отгоре/отстрани“, за да придобиете обективна представа за реалността. След като го направите си пресметнете рисковете и компромисите, които ще трябва да правите и си начертайте ясен план, с ясна цел и действайте. Много се надявам нещата да се поуспокоят, след като пристъпите към идентифициране на причината за конфликтите. До тогава а и след това можете да засилите груповите дейности – общи разходки сред природата, пикници, семейни игри в къщи и т.н.

Конкретно за Вас – необходимо е да намалите собственото напрежение, за да действате рационално. Трудно, но не и невъзможно. Използвайте старата максима — пет дълбоки вдишвания преди да направите (кажете), каквото и да е. След като сте спокойна, ще можете да правите (и мислите) рационално, а не емоционално. Иска време, но действа.

Нещо важно от мен. Човек не може да контролира нищо – човек може само да се опита да овладее нещо. Следователно „контролиращите“ хора изпитват страх от всичко ново, непознато (ситуация, мисъл). В резюме, ако осъзнаем този факт ще разберем, че този тип хора (голямата част от всички нас) имат нужда от повече любов и подкрепа именно заради неосъзнатият си страх.

Искрено Ваш,

Иван Карагьозов, психолог

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

В отговор на:

“Здравейте!Ще бъда максимално кратка.Става въпрос за сина ми,който е почти на 12г.Разделени сме с баща му и имам друг човек до себе си живеем на семейна начала и имаме общо дете,което е на 5г.Тежи ми,че въобще той не може да намери общ език с първото ми дете много рядко се е случвало постоянно са забележки и имам чувство,че единствения му диалог е,когато трябва да му направи забележка.Постоянно му се дразни такъв бил,онакъв бил,намесва баща му,че бил същия като него.Забелязала съм,че когато не е у дома мъжа ми детето се държи по освободено,а когато е в къщи е под някакво напрежение все се притеснява,че ще го навика.Незнам как да процедирам разбирам и детето си разбирам и мъжа си.Като се храним семейно постоянно съм нащрек все се вглежда в него и имам чувство,че чака само нещо да сгафи и оттам разправия.Като му кажа ,че начина по който се държи с детето,а и го нарича понякога с обидни думи той реагира остро и постоянно ме упреква,че не съм го научила на култура .Той по принцип си е особен характер и иска да държи нещата под контрол говоря за човека с който съм.Дразни ни се,че децата говорят на по висок тон аз също обяснявам му,че това ми е навик вече и той няма да говорите така ще си говорите ама не тук в моята къща.Когато легне да спи през деня,а аз с децата си правим нещо друго съм нащрек ако случайно малкия несъзнателно каже нещо на по висок глас.Постоянно спрямо мен са критики и недоволство все аз за всичко съм виновна и не правя нещата както трябва и т.н.Благодаря Ви предварително”