Здравейте!Запитването ми е относно поведението на детето ми -той е на 5г.Като дете е много контактен и общителен,но има много досадно държание-например,когато говоря по телефона-почти винаги не успявам да говоря спокойно - то ще е мамо,мамо.....

Здравейте,

Благодаря за въпроса и честито – имате си голям мъж с всичките му мъжки (интерпретирани по детски) качества.

Нека първо започнем с неходенето в детска градина. Смятам, че това на по-късен етап ще Ви донесе особени предизвикателства, с които ще трябва да се справяте. Социализиращият процес се извършва чрез взаимодействия не само с родителите, но и с другите и с околната среда. В този смисъл има неща, които най-вероятно сте казали и обяснили, но детето не е преживяло – например съперничеството, алтруизмът, споделянето на победата и т.н. НЕ ВИ СЪДЯ. Поставям акцент на този аспект, защото е неминуемо детето да има сблъсък с тези неща, а Вие не може да сте вечно до него, но можете към момента да бъдете опората и да давате подкрепа и разбиране при социализацията – децата от друго нямат нужда. А ще се сблъскат в живота си и с доброто, и с лошото – научени или не.

Сега за досадното поведение, което много прилича на поведение на ревнив съпруг, но значително по-интензивно. Тази възраст е много характерна с идентификация с мъжката роля и съпроводния страх от кастрация от бащата (психологически аспект). В този смисъл поведението е обяснимо и ще отшуми с времето.

Що се отнася до пляскането по дупето – аз лично не съм привърженик и не виждам смисъл след 4 та година от това действие. Детето иска Вашето внимание и Вас, и го постига и то много умело – браво на него. От друга страна, прекомерното и безпричинно говорене и то при еднотипни ситуации са маркер за по-висока тревожност (което е нормално) – това е начинът на детето да преодолее внезапно възникналата му тревожност на база ситуацията, която то смята за заплашителна за него.

Сега, следва какво да правите! Ще Ви припомня един стар трик, който е застъпен в индивидуалната психология на Алфред Адлер. При подобна ситуация (говорите по телефона) и сте прекъсната от пореден не толкова спешен въпрос от детето – СПРЕТЕ веднага разговора. Погледнете го в очите и кажете (спокойно и равномерно) – “Аз знам, че искаш вниманието ми (пауза да си поемете дъх от 5 секунди), ще го получиш, след като приключа телефонния разговор, защото той е във връзка с….. (обяснявате кратко). Сега…..(седни или отиди или направи т.н. – точна команда за действие). ”

При изпълнение на казаното от Вас, след това давате награда, например прегръдка и казвате – “Ти постъпи правилно и аз се гордея с това. Браво.” При неизпълнение продължавате телефонния разговор все едно детето го няма.

Целия този диалог ТРЯБВА да протече възможно най-спокойно от Ваша страна, колкото и да Ви е трудно. Наблюдавайте поведението и реакцията на детето, особено ,когато му казвате, че знаете какво иска то. Отново гледа се право в очите без мигане до „откат“. Може да не Ви се получи от първия път, но с времето ще стане – тренирайте.

Последно. Обикновено децата копират определено поведение или проявяват дадено поведение, за да манипулират, но това е тяхната основна задача – да става на тяхното. В такива случаи, когато има проблем с дисциплината, препоръчвам да има спорт. Това ще допринесе не само за физическата активност, но и ще развие други качества – отговорност, дисциплина и т.н. Разбира се това следва определен алгоритъм – описан в нашия сайт.

Искрено Ваш, Иван Карагьозов, психолог

____________________________________________

В отговор на:

“Здравейте! Запитването ми е относно поведението на детето ми -той е на 5г.Като дете е много контактен и общителен,но има едно много досадно държание в повечето случай. Ще Ви дам пример, когато провеждам разговор по телефона почти винаги не успявам да говоря спокойно – то ще е мамо, мамо, мамо ела, виж. Еди какво си обяснявам и съм му казвала, че когато някой говори по телефона и т.н не трябва да се прекъсва, че като приключа ще му обърна внимание . Еми не – все едно му казвам точно обратното. Задава ми едни и същи въпроси на които съответно има отговор. Не знам как да процедирам – понякога толкова много се вбесявам, че го плясвам по дупето. Иска да се случва това, което той иска и със сума ти обяснения накрая се усмирява, но не винаги. Предполагам, че са доста нещата, довели до това. В повечето случай избягвам да го взимам с мен където и да е поради тази причина. Той е на 5г и само да отбележа, че досега не е ходил на детска. И само да добавя, че е много своенравен и има ролята на командир. Момче е на 5г.“