Апендицит на детенце. Как се лекува и за какво да внимавате? от Д-р Захаринка Гочева

Апендиксът е всъщност орган, който е рудиментарен и това е едно червеобразно „чревце“, залепено за дебелото черво. Той всъщност няма установена функция. Най-вероятно е атавистичен белег, атавистичен орган, който на нас не ни върши никаква работа, освен от време на време да ни създаде проблем. Де факто най-честото възпаление в областта на корема, което води дечица до оперативна интервенция, е възпалението на апендикса. 

Апендицитът се среща най-често между 8 и 25 годишна възраст като възпалителен процес

Няма точно обяснение защо. Де факто защо се възпалява апендиксът? Обикновено е, защото се задържат фекални маси от дебелото черво в апендикса или преход на бактерии от дебелото черво към апендикса и тогава вече се възпалява лигавицата на този рудиментарен орган. 

Какви са симптомите?

Симптомите могат да бъдат твърде различни. Както би могло да бъде много лесно диагностицирането, така един апендицит би могъл да бъде и много трудно диагностициран. При възрастните и при децата може да протича различно. 

Симптомите обикновено започват с болки в центъра на корема, тоест около пъпчето. Но тази болка е коликообразна, интервалите между болките са големи. С течение на времето обаче тези интервали намаляват и освен това болката започва да слиза надолу и вдясно. 

Когато болката се локализира вдясно и надолу и детето започне да заема принудителна позиция в леглото, това е един от симптомите, че трябва смешно да потърсите хирургична помощ. Вече, ако хирургът каже, че няма остър хирургичен корем и не се касае за апендицит, тогава можете да потърсите консултация с вашия педиатър или личен лекар. 

В общи линии дечицата се чувстват отпаднали – може да има студена пот, може да има повръщане. Много често е свързано възпалението на апендикса с повръщане от страна на децата. 

Как се поставя диагнозата апендицит?

Най-напред трябва да бъде проведен общ преглед на детенцето, след това лекарят трябва да си насочи вниманието към коремчето, като естествено трябва да се направят изследвания за два теста. Единият е „симптом на Блумберг“, тоест трябва плавно да се натисне вдясно хипогастриума и с рязко отпускане трябва да установим, да попитаме, да видим детето дали реагира на болката от натиска и отпускането. 

В общи линии трябва да ги боли повече при отпускане, а не при натиск, което е различното. Другият симптом, който е важен, е мускулният дефанс, тоест дали в тази област коремчето на детето е меко или е твърдо. Когато коремчето е твърдо, трябва веднага също да се обърнем към хирург или към лекар. 

Нещо, което вече в амбулаторни условия лекарят трябва да направи, е да се направи кръвна картина съответно, евентуално ректално-туше при нужда; трябва да се установи дали не става въпрос за някаква пикочна инфекция или песъчинки от бъбреци или цистит. Така че задължително трябва да се изследва и урина. 

Задължително трябва да се разграничи инфекция на пикочните пътища от апендицита, може да се направи рентгенова снимка на коремна кухина и естествено – ехография на корема. Тази диагноза се поставя от лекар и хирург. 

Вие, мили родители, трудно бихте могли в домашни условия трудно можете а поставите тази диагноза. Но все пак нещо, което би могло да ви ориентира, е да измерите температурата на детенцето под мишницата и анално. Когато температурата анално е с един градус по-висока от тази под мишницата, също можем да мислим за възпалителен процес в  областта на малкия таз, тоест можем да мислим за апендицит. Пак трябва да се обърнем към хирург. 

Как се лекува възпаленият апендицит? 

В общи линии първоначално, когато не се касае за тежка форма, една част от хирурзите преценяват и изчакват, тоест не се стига до операция директно. Но когато се касае за напреднала форма на възпаление, лечението е единствено и само оперативно. 

Следоперативният период също е изключително важен. Не трябва да допускаме дечицата много да скачат, да тичат или да носят тежки предмети, за да не се получи херния, да не се отварят конци или залепената част на раната. 

Много рядко се стига до физиотерапия или някакви други процедури във възстановителния период на детенцето, но понякога по преценка на хирурзите се назначава антибиотично лечение, витамини и раздвижване, разбира се.