Бебешки пубертет - какво да очакваме и как да се справим от Тереза Алексиева

Малките деца изпитват цяла палитра от емоции, които изразяват с езика на тялото, с думи, с действия… Или съвсем не знаят как да изразят, защото все още са незрели и неопитни.

Истината е, че възможностите на детето да изрази собствените си чувства и състояния са силно ограничени в определени периоди от развитието му.

В процеса на усъвършенстване на социалните, емоционалните и комуникационните умения е напълно в реда на нещата малките деца да нарушават правилата и нормите на възрастните. Тогава те изпробват различни стимули, за да преценят ответната реакция, да изразят характер и да заявят своята индивидуалност.

Тези фази могат да останат в спомените на родителите като ужасно предизвикателство, тъй като комуникацията с детето изисква търпение и правилен подход.

Днес говорим за бебешкия пубертет и начините да преминете през него възможно най-безболезнено.

Какво е бебешки пубертет и кога настъпва?

Терминът, който се използва за описание на гореописаните промени в поведението на децата е “бебешки пубертет” и настъпва около 2-годишна възраст. Този период от живота на децата в англоезичния свят се нарича “ужасните две (години – б.а.)”.

Родителите могат да възприемат тази възраст като ужасна заради бързите промени в настроението и поведението на детето и трудностите за справяне с тях. В една минута детето ви може да се е вкопчило във вас, а в следващата да бяга в обратна посока.

Тези промени, колкото и да са предизвикателни, и дори дразнещи, са нормална част от развитието на детето.

Ето защо това е така :

Двегодишните деца претърпяват големи двигателни, интелектуални, социални и емоционални промени – те се сблъскват с много неща за първи път и това може да им подейства свръхстилумиращо.
От друга страна, точно на тази възраст, децата могат да разберат много повече реч, отколкото могат да възпроизведат. Този фактор допринася много за емоциите и поведението, което те демонстрират, и което често остава неразбрано от родителите.
През периода на “бебешкия пубертет”, двегодишните деца се борят за това да бъдат разбирани от родителите си и с желанието си за независимост. Те проявяват нетърпение да правят нещата сами, да нямат нужда от помощ или подкрепа, но се сблъскват с правилата в света на възрастните и с очакването на родителите им да се спазват определени правила.

Трудностите в цялата тази ситуация могат да доведат до неадекватно поведение от страна на детето, фрустрация, чувства извън контрол и дори тръшкане и истерии.

Какви са симптомите, които можете да видите в поведението на детето си?

Трудно се определят точни симптоми на бебешкия пубертет, тъй като в различните семейства има различни очаквания за това, какво е приемливо и какво е трудно или неприемливо поведение.

Но обикновено симптомите могат да бъдат следните:

Неподчинение и отказ за изпълнение на изисквания;
Суетност, отказ да се ядат определени храни или да се носят определени дрехи
Нараняване на околните, като например хапане, ритане или удряне
Гняв, който се проявява, когато детето не се справя с поставена задача
Истерии – най-често се проявяват, когато детето е принудено да изпълнява неща, които не са по-вкуса му
Хвърляне на предмети и др.

Звучи ви познато? Не сте сами.

Различното поведение, което може да се обърка с “бебешки пубертет”

Тук трябва да се има предвид, че не всички по-особени емоционални прояви на детето са заради бебешкия пубертет. Често, когато детето се държи лошо, това е инстинктивен отговор на чувство за тревожност, гняв, пренатоварване – все чувства, които детето обработва трудно.

Децата имат нужда от вниманието, грижите и любовта на родителите си, за да се развиват правилно емоционално и да се чувстват сигурни и защитени.

Понякога поведението, което слагаме под знаменател “бебешки пубертет” може да е опит за привличане на внимание и на реакции от страна на възрастните, дори те да са отрицателни. Което показва колко голяма е нуждата на детето от съпричастност и внимание.

Във възрастта около 2 години, малките деца също се разсейват лесно и имат кратка памет, което може да е причината да не изпълняват точно това, за което сте ги помолили.

Сред другите причини, които биха могли да повлияят на способността на детето да контролира своите емоции, реакции и поведение са:

Липса на достатъчно сън и натрупана умора
Твърде много време, прекарано пред екраните – телевизия, компютър или телефон
Чувство на глад при хранене, свързано с определена диета, породена от здравословни причини
Друг проблем от здравословно естество или проблем от емоционален или социален характер

Тук идва и ролята на родителя да прояви разбиране, да установи и отговори на нуждите на детето – тогава, когато това е обективно постижимо.

Прояви, при които е добре да потърсите съвет от педиатър или специалист

Тази възраст е трудна не само за детето ви, но за самите вас. Има редица изследвания, които помагат да се открият проявите в поведението или характера, които да привлекат вниманието ви.

В случай, че наблюдавате при детето си някои от следните прояви, добре е да потърсите специалист:

Отказ от контакт с други хора или изобщо нетърсене на внимание.
Детето не прави контакт с очи и избягва погледите ви да се срещат.
Особено високо ниво на агресия или ожесточено спорене.
Прекомерно силна проява на буйство и склонност на детето да нарани себе си или други хора.

В тези случаи, можете да се обърнете за консултация с детски психолог, който да ви помогне с начините за справянето със ситуацията.

Колко дълго продължава бебешкият пубертет?

Като част от здравословното развитие, малките деца се учат как да реагират в различни ситуации, да владеят емоциите, да са адекватни на различни дразнители. Това е период, през който децата преминават, за да пораснат.

Когато детето ви порасне, то ще може да разбере повече за поведението, което се очаква от него – от Вас, от средата, от другите възрастни в различни обстоятелства и среди. С времето, то ще се научи да контролира и себе си, и поведението си.

Макар и трудно да подлежи на ясна дефиниция, според др. Кели Л. Рос – асистент в катедрата по медицина на новородените във Вашингтонския университет по медицина в Сейнт Луис – периодът може да започне между 18-я и 30-я месец след раждането и обикновено продължава до тригодишна възраст.

Възможно е бебешкият пубертет да започне и по-рано – около годинка. Горе-долу за две години, този кризисен период преминава. Дори проявите на крясъци и истерия в определени ситуации да продължат още известно време, то тяхната честота е доста по-рядка.

Последните изследвания показват, че 20% от двегодишните деца имат поне по една проява на истерия на ден, докато този процент при четиригодишните пада двойно и е само 10%.

Всички деца ли минават през бебешкия пубертет?

Без значение дали става дума за деца на 18 месеца или на 3-4 години, повечето ще покажат някои от признаците на “бебешкия пубертет”. Това е напълно естествен период от детското развитие.

Там, където има изисквания, очаквания за поведението, има и прояви на налагане, на бунт, на несъгласие. Децата в тази възраст развиват чувство на независимост и Аз-ът им се проявява по-силно.

Все пак, имайте предвид, че някои деца преминават по-лесно от други през този период. С по-малко истерии, с по-малко тръшкане, с по-малко нарочно счупени играчки. Това важи особено за деца, които са напреднали с езиковите умения и могат по-ясно да се изразят. Така те успяват да намалят и чувството на неудовлетвореност.

Как да се справим с бебешкия пубертет?

По време на “бебешкия пубертет” е нормално и вие, и детето ви, понякога да изгубите търпение един към друг.

Макар да е по-лесно, отколкото да се постигне – опитайте се да останете спокойни. Когато детето Ви започне да се държи неприемливо, пробвайте да пренасочите вниманието му. Ако не успеете, просто го игнорирайте.

В случай, че сте на публично място, отведете детето настрана без да дискутирате това с него и без излишен шум и просто изчакайте, докато то се успокои. Чак тогава продължете с дейността си.

Добре е да избягвате предизвикването на тези ситуации като например да го водите на пазар, когато би трябвало да е време за следобедна дрямка и т.н. Най-важно е да не пестите похвалите си, когато детето проявява подходящо и адекватно поведение.

Поощрение и порицание

Нужно е в ситуациите адекватно да боравите с подход на поощрение и на порицаване.

Положителният подход на поощряване включва често награждаване за добро поведение. Тук се фокусирате само върху положителните аспекти в поведението на детето ви, игнорирайки отрицателното поведение.

Например: “Мисля, че се справяш чудесно като си играеш внимателно и без да скубеш котката.”

Така обръщате внимание на положителното поведение, преди то да е станало грубо и отрицателно. Важното е да сте уверени кое поведение искате да подкрепите и кое не.

Стимулиране на положително поведение и адекватна реакция на отрицателно

Удачен вариант е въвеждане на система за стимулиране на положителното поведение на детето. Например една таблица за награди би била изключително ползотворна и би стимулирала детето да увеличи желаното от вас поведение.

В случаите, когато детето нарушава правилата, трябва да му кажете и покажете ясно, че постъпва погрешно, но и да му дадете втори шанс, за да коригира поведението си.

Ако отрицателното поведение продължи, трябва да има адекватна реакция от Ваша страна, която да послужи като еднозначен знак, че толерансът ви има граници.

Например: “Ако не спреш да дърпаш играчките от ръцете на Лъчко, ще се приберем у дома”.

В подобни ситуации имайте предвид, че непосредствените последици са по-справедливи и по-ефективни от забавените. Също така – че детето трябва да бъде предупредено със спокоен тон поне няколко пъти, преди “наказанието” да влезе в сила.

Каквато и да е ответната ви реакция, тя не трябва да включва насилие и демонстрация именно на поведението, което се опитвате да изкорените от детето си.

Извеждане от ситуация

Друг способ на адекватна родителска реакция е извеждане на детето от ситуация, в която поведението му е ескалирало до самонараняване, нараняване на братче, сестриче или приятелче.

Специалистите препоръчват извеждане на детето от ситуацията и изолирането му за една минута за всяка година от възрастта му. След изтичане на изолацията, детето може да се върне в игровата ситуация.

Ако отрицателното му поведение продължи, прилагането на изолация може да се повтори за още един или максимум два пъти. Не прекалявайте обаче, защото може да се разстрои прекомерно.

Емпатия

Вие самите трябва да приемете промените, през които Вашето дете преминава, да му покажете своята любов и уважение. Така ще му помогнете да премине този труден етап без да оставите в него чувство на малоценност или незачитане.

Ето как да демонстрирате емпатия и да я възпитавате в детето си :

Говорете много. Обяснявайте ситуациите и ги коментирайте както предварително, така и впоследствие, за да помогнете на детето да се подготви и да разбере значението на чувствата си и реакциите към тях.
Играйте ролеви игри. Те са важна част от емоционалното съзряване на детето и възможността му “да стъпи в чуждите обувки”. При повтавящи се проблематични ситуации, изберете момент, в който детето е спокойно и разиграйте сценария, като междувременно го коментирате.
Използвайте правилен език по време на криза. Колкото и да сте ядосани, не обиждайте детето и не използвайте думи за квалификация. Вместо “ти си лош”, заложете на “това поведение не е приемливо и не отива на добро дете като теб”.
Останете на нивото на детето – физически и емоционално. Когато се опитвате да потушите пристъп на гняв или тъга, клекнете до детето, осъществете физически контакт и говорете спокойно, с прости и разбираеми думи. Монотонният говор, прегръдката и емоционалната подкрепа работят по-добре от крясъка и наказанието.
Образовайте детето си. Може да го правите чрез специални книжки за чувствата или чрез лични истории – важно е детето да може да даде име на нещата, които изпитва, за да може да ги комуникира. Разликата между “ядосан”, “уплашен”, “обиден” и “тъжен” може да е очевидна за вас, но не е задължително очевидна за детето ви.

Друг важен фактор е унифицираната реакция между членовете на семейството. Ако детето получава различни реакции и сигнали от майката, бащата, бабата и лелята, то ще бъде още по-объркано и няма да има шанс да овладее правила, които реално не съществуват в прост и разбираем вид.

В края на деня винаги помнете, че това е нормална част от порастването и начинът по който ще реагирате на нея в голяма степен ще оформи емоционалната интелигентност на детето. Декомстрирайте това, което проповядвате и очаквате да видите в детето си огледало, което ще отрази точно това, което вижда около себе си.

Ресурси:

Предизвикателно поведение при малките деца: https://www.rch.org.au/kidsinfo/fact_sheets/Challenging_behaviour_toddlers_and_young_children/
Справяне с проблеми в поведението на детето: https://www.nhs.uk/conditions/baby/babys-development/behaviour/dealing-with-child-behaviour-problems/
Как да се справим с предизвикателното поведение при децата: https://www.nhs.uk/conditions/social-care-and-support-guide/caring-for-children-and-young-people/how-to-deal-with-challenging-behaviour-in-children/
Някои деца наистина са по-трудни – ето защо се случва и как да се справите: https://www.parents.com/toddlers-preschoolers/discipline/some-kids-really-are-more-difficult-heres-why-it-happens-and-how-to-deal/
2-3 години: развитие на малко дете: https://raisingchildren.net.au/toddlers/development/development-tracker-1-3-years/2-3-years
Лекарски съвети за справяне с “ужасните две”: https://childrensmd.org/browse-by-age-group/toddler-pre-school/10-tips-to-survive-the-terrible-twos/25

Възпитанието на детето