Бесът е вирусно заболяване, което много често води до остър енцефалит. Той е зооноза, тоест предава се от животното към човека. Най-честите разпространители са прилепи, вълци, лисици и чакали. Най-често в България се причинява от бездомни кучета, които са имали контакти с горски животни, разболели са се и след това нападат хора вече в населените места.
Вирусът се излъчва от слюнката на животното. Болните животни определено се държат неадекватно и при ухапване на човека тази слюнка преминава в кръвта. Оттам тя стига до нервната система на човека и предизвиква много тежки увреждания.
Инкубационният период за съжаление е изключително дълъг. Може да бъде от една седмица до месеци наред. Може до една година. Най-често е от 1 до 3 месеца.
Започва обикновено с изтръпване и болка в областта, където е било ухапването от животното, да кажем от кучето. След това започва:
- температура
- отпадналост
- стига се много бързо до парези
- гърчове
- нещо, което е много типично – това е хидрофобията, тоест страх от вода, което е изключително рядко явление при други заболявания.
Но при беса има и аерофобия – ако насочим струя въздух към носа или устата на пациента, той изпитва също страх, фотофобия, както и затруднено преглъщане и затруднено дишане. Всъщност пациентът основно умира от затягането на дихателната мускулатура.
Има най-различни форми, като паралитичната форма е най-широко разпространена. Всъщност въпросните парези започват обикновено от долните крайници, продължават нагоре към торса и обхващат цялото тяло, довеждат до кома, когато се стигне до дихателната мускулатура, както споменах преди малко, и се стига до смърт на пациента.
За съжаление няма конкретно лечение при вече заболелите от бяс. Но слава Богу, има ваксина, която действа прекрасно, когато вече имаме ухапване от диво животно или даже от домашно куче.
Слава Богу, развитието на заболяването при човека е по-бавно, отколкото при животните. Така че, ако вашето дете е ухапано от куче или от друго животно, трябва първо, колкото и странно да звучи, да почистите раната с вода и сапун, след това може и с други дезинфектанти.
Няма значение, с каквото разполагате, може да бъде и спирт. Важно е колко е дълбока раната. Ако се касае само за повърхностно охлузване на кожата или за посиняване без нараняване целостта на кожата, може да не се предприема нищо. Но ако има в дълбочина, ако има кръв на повърхността на кожата, значи има нараняване на кожата или има в дълбочина рана, трябва задължително да се обърнете към лекар.
Първото правило е, ако можете да наблюдавате животното, било то куче, или друго домашно животно в рамките на две седмици, за да сте сигурни, че животното не е побесняло или че животното не е убито по каквато и да е причина, включително и да го е блъснала кола. Ако то е живо две седмици, значи няма никаква опасност за вас.
Но ако животното започне да се държи неадекватно, развива признаци на бяс или пък по някаква причина е загинало, трябва да отидете в противобесен център, какъвто в София има в Първа градска болница, и да се започне противобясна ваксина. Няма значение от възрастта, не говорим за деца или за възрастни, задължително се прави противобясна ваксина по схема, която спасява човека от заболяване от бяс. Както казах вече, друго лечение просто няма. Изходът е смъртоносен.
Нашите управници са „престъпно небрежни“ по две линии – допускат да има бездомни животни по улиците и противобесните центрове са тежко безхаберни.
Непонятно ми е каква е тази криворазбрана хуманност, при която допускаме да е пълно с улични кучета. Няма нищо цивилизовано в това да живеят кучета по улиците. Ако прилагаме този аршин може и плъхове и мишки да оставим да развиват популацията си в градска среда. Дори и хлебарки може да оставим да се въдят по домовете…
В София преди 2-3 години противобесния център беше преместен до спешния кабинет в Александровска. Ухапа ме куче в парка, докато карам колело. После не знам кого мразех повече – кучето или болницата. Ходи се няколко пъти за ваксина. Не помня колко пъти, но това, което помня ясно, че отнемаше всяко ваксиниране часове – висиш пред кабинета, подминават те и като прележиш час, час и половини може и да те убодат. Правят го между другото, с пренебрежение и видимо нежелание. При условие, че около 500 души в София минават през този кабинет всяка година, явно тези „лекари“ са закоравяли непукисти. Беше изключително неприятно и изнервящо. Непонятно ми е защо е нужно за проста процедура да се губи излишно време – с прилична организация това ще отнема по 10 минути на човек.