Бесът- вирусно заболяване! от Д-р Захаринка Гочева
Бесът е вирусно заболяване, което много често води до остър енцефалит. Той е зооноза, тоест предава се от животното към човека. Най-честите разпространители са прилепи, вълци, лисици и чакали. Най-често в България се причинява от бездомни кучета, които са имали ...Въпроси и отговори по тази тема (0)
Нашите управници са „престъпно небрежни“ по две линии – допускат да има бездомни животни по улиците и противобесните центрове са тежко безхаберни.
Непонятно ми е каква е тази криворазбрана хуманност, при която допускаме да е пълно с улични кучета. Няма нищо цивилизовано в това да живеят кучета по улиците. Ако прилагаме този аршин може и плъхове и мишки да оставим да развиват популацията си в градска среда. Дори и хлебарки може да оставим да се въдят по домовете…
В София преди 2-3 години противобесния център беше преместен до спешния кабинет в Александровска. Ухапа ме куче в парка, докато карам колело. После не знам кого мразех повече – кучето или болницата. Ходи се няколко пъти за ваксина. Не помня колко пъти, но това, което помня ясно, че отнемаше всяко ваксиниране часове – висиш пред кабинета, подминават те и като прележиш час, час и половини може и да те убодат. Правят го между другото, с пренебрежение и видимо нежелание. При условие, че около 500 души в София минават през този кабинет всяка година, явно тези „лекари“ са закоравяли непукисти. Беше изключително неприятно и изнервящо. Непонятно ми е защо е нужно за проста процедура да се губи излишно време – с прилична организация това ще отнема по 10 минути на човек.
Нашите управници са „престъпно небрежни“ по две линии – допускат да има бездомни животни по улиците и противобесните центрове са тежко безхаберни.
Непонятно ми е каква е тази криворазбрана хуманност, при която допускаме да е пълно с улични кучета. Няма нищо цивилизовано в това да живеят кучета по улиците. Ако прилагаме този аршин може и плъхове и мишки да оставим да развиват популацията си в градска среда. Дори и хлебарки може да оставим да се въдят по домовете…
В София преди 2-3 години противобесния център беше преместен до спешния кабинет в Александровска. Ухапа ме куче в парка, докато карам колело. После не знам кого мразех повече – кучето или болницата. Ходи се няколко пъти за ваксина. Не помня колко пъти, но това, което помня ясно, че отнемаше всяко ваксиниране часове – висиш пред кабинета, подминават те и като прележиш час, час и половини може и да те убодат. Правят го между другото, с пренебрежение и видимо нежелание. При условие, че около 500 души в София минават през този кабинет всяка година, явно тези „лекари“ са закоравяли непукисти. Беше изключително неприятно и изнервящо. Непонятно ми е защо е нужно за проста процедура да се губи излишно време – с прилична организация това ще отнема по 10 минути на човек.