Детенцето ви е болно от АНГИНА? Педиатър обяснява повече… от Д-р Захаринка Гочева

Сега ще си поговорим за ангините. Те са едни от най-често срещаните заболявания, особено през зимните месеци. Естествено, има ги и през всички сезони на годината, но са със най-различен причинител. 

Първо да си кажем какво са сливиците. Те се намират в устната кухина. 

Небните сливици са две, въпреки че човек има пет сливици, но за това можем друг път да си поговорим. Небните сливици са разположени зад мекото небце, зад небните дъгички, пред фарингеалната стена. Те са кръгли образувания и са изградени от лимфоидна тъкан. Част са от защитната система на организма, от имунната система и предотвратяват проникването на инфекции надолу към дихателните пътища. Така че си имат своята функция и не е необходимо да се вадят без причина.

Ангината или тонзилията е заболяване, което може да бъде предизвикано от вирусна инфекция или от бактериална инфекция. 

Обикновено много по-често срещани са вирусните ангини, които са и по-лесни за лечение. Но те могат за съжаление да преминат в някакво по-тежко заболяване, тоест да продължат в ларингит, трахеит, пневмония и т.н., но това става по-рядко. Бактериалните инфекции за съжаление са по-тежки като протичане и налагат по-сериозно лечение.

Как протича една вирусна ангина?

Обикновено се започва с болки или с дращене в гърлото или със дискомфорт при преглъщане, което за съжаление малките деца не могат да го обяснят. Обикновено те просто спират да се хранят или намаляват приема на течностите, а повишената температура идва впоследствие. 

Понякога повишаването на температурата съвпада с болките в гърлото и те започват едновременно. Обикновено при преглед от лекар може да се наблюдава хиперемия, тоест зачервяване на сливиците, на небните дъги и на цялото гърло. 

Може да има везикули или малки мехурчета по гърлото, когато се касае за херпангини, а някои херпангини преминават и в афти – това ще ви обясни вашият лекар, ако има такъв симптом. Тези ангини се лекуват със симптоматични средства, тоест:

• спрейчета за гърло
• таблетки за гърло
• имуностимулатори
• противотемпературни лекарства и противовъзпалителни лекарства 

При другите ангини, бактериалните ангини, се натрупва грой в дупчиците на сливиците – те могат да бъдат точковидни или цяла пелена. Понякога родителите на по-големите дечица могат сами да видят, когато детето отвори уста, че има налепи, които са гноевидни. 

Много често се ориентират и по лошия дух в устата на детето, но в 99% от случаите гнойните ангини са придружени от много висока температура и от сериозен отказ от храна от страна на децата, така че по това също лесно ще се ориентирате, че трябва бързо да отидете на лекар. 

Има остри ангини, но има и хронични ангини

Досега си говорихме за острите ангини. За хронична ангина говорим всъщност тогава, когато процесът с наличието на гной в сливиците, лошият дъх, честото боледуване, отпадналост, дискомфорт и отказ от храна продължава повече от една седмица или рецидивира. Тоест през определен период от време, през седмица, две или един месец, имаме рецидив на гнойни ангини. 

Тогава вече задължително трябва да се направи консултация и с УНГ специалист. Трябва задължително да се направи кръвна картина, необходимо е да се вземе и гърлен секрет, за да се потърси някакъв евентуален бактериален причинител, който би могъл да се загнезди в сливиците на детенцето или на възрастния човек и да е необходимо по-продължително лечение. 

Смята се, че едно дете трябва да направи поне седем гнойни ангини в рамките на една календарна година, за да се налага тонзилектомия, тоест вадене на предните сливици. 

Сливиците си имат своята функция и не е задължително да се вадят

За съжаление понякога гнойните ангини и изобщо ангините могат да направят усложнения. Какви са тези усложнения? Това са перитонзиларните абсцеси, тоест тъканта след сливиците навътре и надолу да се възпали, да има гноен процес – това е животозастрашаващо състояние. 

Оток на ларинкса може да се получи, тоест ларингит; или по кръвен път да мине инфекцията и да стигне до ставите и да се стигне до остър ревматизъм, което е много неприятно системно заболяване – естествено, лекува се, но трябва да се вземат по-сериозни мерки. 

Възпаление на средното ухо е много по-често случващо се усложнение след ангината, защото възпалението от гърлото през евстахиевата тръба стига до средното ухо и се получават отити. Тогава също лечението е антибиотично, както при гнойните ангини. 

Друго усложнение е острия гломерулонефрит, който отново е свързан с разпространение на инфекцията по кръвен път, както и хроничният тонзилит, за който вече си поговорихме. 

Диагнозата се поставя лесно – след преглед от лекар, обикновено още след първия преглед, вече можем да кажем за каква ангина става въпрос и какво е лечението. За съжаление ангината може да бъде объркана от лекарите със скарлатина. 

Скарлатината се причинява конкретно от определена бактерия – бета-хемолитичен стрептокок от група А, но при нея обикновено няма типичната гнойна колекция, а  в повечето случаи има червени точици по мекото небце, което налага също антибиотично лечение. Скарлатината може да бъде доказана с гърлен секрет. 

За ангината на Винсент – тя е много сериозно заболяване и в повечето случаи се поставя диагноза от УНГ специалист. Това е некроза, тоест умира тъкан от сливиците и там лечението е много по-сериозно. 

Агранулоцитозата, това е острото намаление на левкоцитите, което също е сериозно заболяване, което лекар може да установи. И инфекциозната мононуклеоза протича с чести ангини в рамките на шест месеца обикновено, и се причинява от един специален вирус, вирусът на Епщайн-Бар, който също трябва да бъде лекуван по специален начин и детето трябва да бъде подложено на специален режим на хранене и отглеждане. 

Така че тези усложнения, в общи линии, трябва да ви ги обяснят вашите лекари. Ако въобще се стигне до такива, разбира се.

Как се лекуват ангините?

Катаралната ангина, тоест вирусната ангина се лекува симптоматично и не се налага някакво кардинално лечение. Естествено, ако повече от три-четири дни детето ви продължава да поддържа температура и болките в гърлото не намаляват, необходимо е да се пусне гърлен секрет, пълна кръвна картина с диференциално броене, утайка и CRP, за да се установи дали катаралната ангина не е преминала в гнойна ангина и дали няма насложена бактериална инфекция. Ако вече има преминаване от катарална към гнойна ангина и наслагване на бактериална инфекция, лечението е както симптоматично, така и антибиотично.