Преглеждания: 2754
Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман
Ниската самооценка води до два типа поведение – много свито и притеснително държание и агресивни състояния. Обикновено до ниска самооценка при децата се стига след неадекватно държание от страна на родителите. Твърде големите амбиции на възрастните могат да смачкат крехката психика на хлапето.
Погрешен подход е в опита си да накарат децата да учат повече или да се стараят в дадена сфера родителите непрекъснато да обясняват на малчуганите, че се справят зле, че доникъде няма да стигнат, че ще се провалят.
И някои деца вместо да се нахъсат, започват да вярват, че наистина от тях няма да излезе нищо и че не могат да се справят със задачите във всекидневието си. Започват да се свиват и да се притесняват, когато общуват с други хора, стават неуверени във възможностите си.
При други деца пък започва да се появява агресия, която е компенсаторна проява на ниската самооценка. Убедени са, че възможностите им са много ниски, но не искат връстниците им да са наясно с техните слабости, затова започват да се опитват да доминират физически или вербално над тях, за да покажат някакво надмощие.
В никакъв случай не бива да подхранвате неувереност у хлапето си. Напротив, то трябва да расте със самочувствие и да вярва във възможностите си.
Вярно, че някои деца се справят с уроците и предизвикателствата пред тях с лекота, при други се случва по-трудно, но когато се полагат труд и усилия, накрая резултатите могат да са еднакво добри.
Ако смятате, че детето има нужда от създаване на нови приятелства, създавайте му условия за това. Водете го в парка или на детската площадка, където да прави нови запознанства. Срещайте го с хлапетата на приятели и колеги. Записвайте го на различни дейности, където ще увеличи социалните си контакти.
Насърчавайте и го хвалете, когато се държи добре с другите, уважава и цени мнението и идеите им, и не се опитва да налага грубо, на всяка цена своята гледна точка. Ако дразненето и спречкванията до бой се случва само вкъщи с брата или сестрата на детето, работете в посока да промените изцяло това поведение.
Кажете на сина си, че ще водите „Дневник на доброто поведение“ и в него записвайте всеки опит на детето да се държи по-мило с брат си или сестра си.
В същото време предупредете останалите членове на семейството да се опитват напълно да игнорират грубите му коментари или да отговарят с кратки и прекъсващи спора реплики.
Внимателно подберете дейности, водени от човек, който е подходящ модел на позитивно поведение. Избягвайте силно конкурентни занимания, чиято единствена цел е да бъде спечелна игра или състезание.
Запишете го на спорт или кръжок, в област, която му харесва и има желание да се развива. Когато полага усилия и вижда резултатите от труда си, ще трупа самочувствие.
Внесете промени в социалните роли на детето
Понякога промяната в ролята на детето в груповите занимания, в които участва, може да доведе и до промяна в поведението му.
Например, ако се случва така че детето ви в извънкласните си занимания попада в групи с други деца, в които е най-голямо на ръст и като възраст, опитайте да го преместите в друга група, в която има по-големи от него деца.
Ясно е, че не е никак лесно да промените старите навици. Затова напомняйте на детето и поощрявайте доброто му отношение към околните с „Графика на доброто поведение“, която отразява положителната промяна в отношенията с връстниците му и която вие сте направили през последните седмици, следейки всеки ден поведението на детето вкъщи и в училище.
Въведете и система с награди като първоначално давате малка награда при всеки опит на детето да замести грубостите с опит да общува нормално.
След това увеличете целите като обясните, че ако в рамките на една седмица се държи добре с децата в училище, не провокира конфликти и сбивания и намира начин диалогично да излиза от спорове, на финала ще получи по-голяма награда.
Налагайте негативни последствия според ситуацията
Най-логичното последствие за ситуация, в която синът ви се е държал грубо и невъзпитано с други деца е незабавно да го разделите от тях.
Ако детето на ваши приятели е дошло на гости, за да си играе с вашите, приложете техниката „тайм аут“ и отделете сина ви за кратко в друга стая. Обяснете му, че ако продължава да се държи грубо, повече няма да му разрешите да играе с гостенчето.
В същото време оставете брат му или сестра му да си играе с другото дете. Друго ефективно последствие е да накарате детето да поправи грешката си като по-късно се обади на другото дете по телефона и се извини за грубото си поведение.
Потърсете помощта на специалисти
Ако въпреки всички предприети от вас мерки, детето продължава да се държи грубо и често предизвиква сбивания в училище, или пък все още е толкова свито, обсъдете с учителя всички подходящи техники, които могат да бъдат прилагани в клас, за да се промени поведението на му.
Ако и това не помогне, потърсете помощ от детски психолог, който да ви предложи допълнителни решения.
Ние сме амбициозни родители. Вярваме, че всичко трябва да се прави по възможно най – добрия начин. Няма значение дали става дума за оправяне на легло или за професионално развитие.
Подобно на нас и ние възпитавайки децата си им предаваме същия подход. Заради високите ни изисквания е възможно да изискваме от детето ни. Понякога критиката действа отчайващо. В един момент започнах да си давам сметка, че това не е градивно. Обърнах подхода и започнах да хваля и най – малките успехи. Коментираме заедно какво още може да се желае, но всеки до ри и най – малък напредък се поощрява. Детето започна да набира самочувствие, да е по – мотивирано в правенето на неща. Виждах и амбиция в това да се усъвършенства. Освен това детето ни осмисли къде се намира във всяко занимание, какво му предстои и какъв е пътя. Лошото и това, което ме кара да се колебая е, че така расте по – бързо и съзрява по – рано психически.