Имате проблем с щитовидната жлеза, но копнеете за бебе… от Д-р Веселина Яначкова

Нарушенията на щитовидната жлеза са втората по честота на изява в групата на бременните жени. Самата физиология на щитовидната жлеза съществено се променя в хода на бременността. Затова и тестовете, които се правят, и поставянето на диагноза „щитовидна дисфункция“ по време на бременност, трябва да се прави много внимателно и от специалист. 

По време на бременност много съществен е ефектът на така нареченият човешки хорион-гонадотропин. 

Човешкия хорион-гонадотропин показва идентична структура с TSH, това е хормонът, който определя функциите на щитовидната жлеза. Този човешки хорион-гонадотропин се свързва с рецептора за TSH за щитовидната жлеза в жената и я стимулира допълнително. Затова по време на бременност стойностите на TSH са много различни, съществен ефект по време бременност указват естрогените, белтъците които се променят заради чернодробната функция на бременната жена. И всичко това води до промяна в нивата на щитовидните хормони, най-общо казано. 

Поради това различните съсловни организации, респективно и българското дружество по гинекология сме възприели т. нар. “триместър специфични норми” за нивата на щитовидните хормони, според които ние се ориентираме за това дали една бременна жена има или няма щитовидна дисфункция. 

Нуждае ли се или не от лечение с щитовидни хормони или лечение за потискане на щитовидната функция жената?

Много от бременните жени знаят, че имат щитовидна патология още преди началото на бременността и те провеждат съответното лечение. Щитовидната дисфункция може да се разглежда от една страна като проява на повишена функция на щитовидната жлеза, свързана със свръхпроизводство на щитовидни хормони и съответно на единична симтоматика, изразяваща се в сърцебиене, редукция на тегло, повишено изпотяване, безпокойство, тремор и както вече казах промяна в нивата на щитовидните хормони, т. нар. FP3 и FP4 в посока високи стойности. 

Хипертеоридизмът или повишената функция на щитовидната жлеза най-често се дължи на т. нар. автоимунни процеси. 

От една страна това може да бъде фаза на хиперфункция на така познатия тиреоидит на хашимото, от друга страна т. нар. базедова болест. Във всички случаи – докаже ли се автоимунна болест, свързана с повишена функция на щитовидната жлеза, жената трябва да бъде адекватно подготвена за бременността и хормоните трябва да бъдат доведени до нормални нива още преди започването на бременността.  

Най-добре да има така наречената клинична, имунологична и терапевтична ремисия, тъй като в хода на бременност една хиперфункция може да бъде свързана с редица усложнения както за майката, така и за бъдещото й дете. 

Антителата, които се наблюдават при базедова болест, т. нар. стимулиращи щитовидната жлеза антитела, минават по централната бариера, минавайки по централния бариера те стимулират щитовидната жлеза на новороденото и обикновено тези деца могат да изявят също признаци на хипертиреоидизъм, това е свързано с неадекватно развитие на детето, изоставане в развитието, натоварване на сърчицето на новороденото, риск от преждевременно раждане, риск от прееклампсия за майката. Така хипертиреоидизмът е едно състояние, което е хубаво да бъде овладяно още преди бременността. 

В редките случаи, в които жената открива подобно нарушение в хода на бременността, много внимателно, с внимателна преценка от страна на лекуващия акушер-гинеколог, проследяващият фетален морфолог и ендокринолога, разбира се, продължава лечението на пациентката. 

Нарушенията в посока намалена функция на щитовидната жлеза са най-често срещаните 

Това може да бъде първична дисфункция, първично нарушение в хормоносинтезата и т. нар. първичен хиретоидизъм, за който няма ясно установена причина. Просто щитовидната жлеза не произвежда адекватно количество хормони.

Намалената функция на щитовидната жлеза, обаче може да бъде в рамките също на автоимунния тиероидит на хашимото, така наречената негова хипотероидна фаза. Тогава, още преди бременността, жените, които знаят за съществуването му, трябва да си провеждат адекватното заместително лечение. 

Съществуването на такава дисфункция на фона на автоимунното заболяване изисква жените, които планират своята бременност, да поддържат адекватни нива на щитовидните хормони. Изискването е нивото на т. нар. TSH хормон да бъде под 2.5, независимо че общоприетата нормативна рамка е до 4.5 за повечето референтни лаборатории. 

Триместър специфичното изискване е горната граница на TSH да бъде до 2.5, това е най-безопасното ниво за протичането на бременността и за правилното развитие на плода. Плодът започва да произвежда щитовидни хормони от 10 седмица на бременността , но това количество съвсем не е достатъчно, не е адекватна обратна връзка между неговата хипофизна и щитовидна жлеза и не може да бъде осигурено нормално ниво на щитовидните хормони в първите срокове на бременността. 

Поради това, в този период той основно зависи от нивата на майчините щитовидни хормони, затова е необходимо майката да поддържа нива на щитовидните хормони в препоръчаните граници, да се лекува и да се изследва своевременно и ежемесечно, както са и препоръките, които бих отправила към нашите пациенти, които са бременни и знаят за щитовидна дисфункция. След 21-ва седмица нивата на щитовидните хормони в плода са адекватни и неговата жлеза вече работи.