Истериите и тръшкането и как да ги игнорираме от Искра Ангелова по Алисън Шейфър

Детето се хвърля на земята и пищи истерично. Правете се, че не го забелязвате!

Едва ли има дете, което в съвсем ранна възраст да не е изпадало в истерични кризи, мятайки се по земята с неистово пищене. Такива сцени винаги предизвикват смут, а често и възмущение у околните. А родителите изпадат в тотална безизходица. 

В такъв момент наистина нищо не помага. Детето не чува и не вижда нищо от това, което се случва около него и няма шанс да чуе нито молби, нито заплахи, нито дори крясъците от безсилие на майка си. 

То е заето единствено с усилието си на всяка цена да получи това, което иска и е в състояние да пищи до пълно изтощение. Хлапетата пробват различни начини да постигнат своето и неминуемо минават и през фазата на тръшкането, за да привличат внимание. 

Въпросът е дали това ще се настани като трайно поведение или ще бъде изкоренено още в началото. А това зависи единствено и само от родителите.

Децата, които не са толкова темпераментни и буйни в емоциите си пък използват хленченето. То е също толкова неприятно и може да ви изкара от равновесие. Още по-дразнещо за родителите е, когато го прави момченце, а те се надяват да отгледат сериозен мъж. 

Единственият начин да се справите с тръшкане с писъци и с хленчене, е да игнорирате това поведение абсолютно всеки път. 

В противен случай ще трябва да си го търпите дълги години занапред. Имайте предвид, че децата са много интуитивни и бързо се научават с какви похвати могат да ви работят. Наистина е много трудно да се издържи истерията на едно дете и доста родители са готови да направят всичко само и само това да спре. 

Обичайните обяснения са: 

• „Жал ми е за него/нея!
• „Не мога да издържам да слушам това.”
• „Как мога да оставя детето да страда?!”
• „Не съм коравосърдечен/а”

Но всъщност правят много лоша услуга както на себе си, така и на децата си. Истеричният рев с времето се трансформира в тъжен плач, който цели единствено и само да постигне желаната цел на порасналия вече тийнейджър. 

Едва ли ще се чувствате добре, ако дъщеря ви, която има претенции, че е достатъчно голяма, за да се гримира, например, всеки път рони сълзи, когато не става на нейното. И ако вие сте свикнали донякъде с това, то хората навън няма да проявяват същата търпимост и много бързо ще започнат да й се подиграват, че е лигла. 

Със сигурност в някакъв момент ще чуете как хлапето ви се хвали пред приятели, че със сигурност ще получи последния модел телефон или някаква друга скъпа вещ с обяснението: „Знам как да ги накарам. Като започна да плача и те се съгласяват!”.

 Децата са напълно наясно, че това е перфектен начин да ви манипулират и се възползват максимално. А способността им да започнат да ронят истински сълзи съвсем целенасочено, е изумителна.

Такива детски манипулации обикновено родителите оправдават с думите: „Той/тя е много чувствителен!” и живеят с идеята, че техните отрочета са с по-раними души от останалите. Нищо подобно! 

Всички деца са чувствителни. Едни обаче са оставени да постигат целите си със сълзи, а други са научени да го правят по много по-интелигентен начин – с разговори. 

До второто се стига с търпеливо игнориране на истериите още в най-ранна възраст.

Не всяко дразнещо поведение обаче трябва да бъде игнорирано. Много внимателно преценявайте кога е подходящо да прибягвате до тази мярка. Ако действията на хлапето са опасни за хлапето или за децата около него, не можете да го оставите да вилнее без да се намесите. Безконтролното тичане навън в близост до улица, дори да е съпроводено с истерични писъци, трябва да бъде озаптено на секундата. 

Не можете да го оставите и в негов пристъп на гняв да наранява други деца – да ги скубе, хапе, удря. Но, когато настоява на всяка цена да прекъснете важен разговор с някого, пищи, за да отиде на детската площадка или се мята по пода, за да му купите бонбони, правете се, че не го забелязвате, дори и кръвта ви да ври.

Трябва да сте много последователни в действията си и да игнорирате абсолютно всяка проява на истерия. 

Когато сте в парка и то изпада в истерия, защото иска да се качи на катерушка, която не е за неговата възраст, без да спорите, гушнете го и го приберете вкъщи. След като се успокои му обяснете, че всеки път, в който започне да пищи, ще се прибира по същия начин. Ако иска да остане да играе, може да го направи на друго съоръжение. 

Много деца отказват да си тръгнат, когато са на гости при свои приятели и са в състояние да направят истински цирк, за да останат още малко. За да прекратите това мъчение, всеки път преди да отидете на гости обяснявайте на детето, че по някое време ще трябва да си тръгнете оттам и очаквате това да се случи без писъци. Такива ще има. Отново гушнете хлапето без да обръщате внимание на истерията и го приберете у дома. 

След това всеки път, когато ви попита кога отново ще отидете на гости, отговаряйте, че няма да е скоро заради поведението, което е показало. Със сигурност ще направи тези сцени още няколко пъти, търпеливо повтаряйте действията си и накрая ще спре.

При хленчещите деца подходът е друг. Тъй като не са в истерия, те могат да ви чуят. 

Затова им говорете със спокоен тон и им обяснете, че когато искат нещо, трябва да го правят по начина, по който вие разговаряте с тях. Уточнете, че бихте изпълнили дадено желание само, ако е с такъв вид комуникация. 

Съвсем нормално е в началото малкото хлапе да изпада в още по-голяма истерия, когато вижда, че не му обръщате внимание. 

Не се отказвайте, това ще отмине и с времето изблиците ще намаляват, а накрая изцяло ще изчезнат. Вероятно ще срещате укорителни погледи у околните, че сте лош родител и не вземате мерки, за да спрат писъците. Това не бива да ви влияе по никакъв начин. Не малтретирате малкото човече, а работите върху това да създадете един спокоен човек, който ще знае как разумно да постига целите си.

Виждайки подобрение в поведението на малчуганите, винаги използвайте похвали, за да ускорите промяната и те да започнат да приемат „Не” за отговор.

/Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман/