Детето ви не приема „Не“ за отговор и плаче, настоява и се тръшка? Съвети какво да правите от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Колко пъти се случва да кажете автоматично „не“ в ситуации, в които по-скоро имате предвид „може би“? Ако го правите често, изобщо не се учудвайте, че детето ви отказва да приема “не” за отговор. 

По принцип никое хлапе не обича да му бъде отказвано каквото и да било и трудно се примирява с това. Но усети ли, че след дългото му мрънкане и тръшкане, в някакъв момент, вие все пак се предавате, винаги ще използва своята печеливша тактика. 

За да се научи малчуганът къде е границата е важно не само той, но и вие да се научите, че когато казвате „не”, то означава точно това и не подлежи на промяна. 

Всеки път, в който покажете колебание е стъпка назад във възпитанието, защото дава повод на детето да се върне към опитите си да постигне своето, въпреки несъгласието ви.

Как може вашето „не“ да започне да действа ефективно:

Избягвайте да спорите

Няма никакъв смисъл да влизате в дискусии. Разбира се, желателно е да се аргументирате, но не и да влизате в безкраен обяснителен режим. Обяснете защо детето получава отказ само веднъж и прекратете спора преди взаимно да сте си опънали нервите до краен предел. 

Ограничете отказите до минимум

Когато в конкретен случай се налага да кажете „не“, направете го и наистина действайте според думите си. Ако имате навика набързо и често да отказвате на детето си на негови молби или искания, променете това и първо помислете преди да му отговорите. Много хора действат по-този прибързан начин, когато въпросът е зададен в неудобен момент. 

Бързате да напишете служебен имейл, говорите по телефона, приготвяте се за работа, това са все моменти, в които сте концентрирани върху нещо друго и съвсем инстинктивно давате отказ. Много по-добре е да кажете: „Нека да помисля за момент“ отколкото първо да кажете „не“ и след това да размислите. Използвайте отказ само, когато наистина се налага. 

Не отговаряйте на въпроса с въпрос

В опита си да накарате детето само да стигне до правилния отговор, по този начин по-скоро ще го объркате и няма да постигнете желаната цел да се научи да се съобразява с вашите откази. Излишно е да задавате на дъщеря си въпрос, чийто отговор няма да приемете. 

Когато ви попита: „Мамо, може ли да хапна малко течен шоколад?“, не отговаряйте с въпрос: „А не мислиш ли, че вече е време за вечеря и сега не е подходящо да ядеш сладко?“. 

Ясно е, че в този случай ще започне да овърта, че ще изяде само две лъжички, ще пробва да ви склони, обещавайки, че  ще е дори само една. Дайте прост отговор с „да“ или „не“, това ще е напълно достатъчно. 

Използвайте системното игнорирарне

След като веднъж сте казали „не“, значи това е окончателното ви решение. Прекратете всякакви разисквания по темата. Колкото и да ви е трудно, правете се, че не забелязвате досадното хленчене и тръшкане. 

Не обръщайте никакво внимание на хитруването на мъничето в опит да промени мнението ви. През цялото време си напомняйте, че искате да сложите край веднъж завинаги на това поведение и се налага да проявите търпение и твърдост. Игнорирайте дори истеричните писъци, ако хлапето прибегне до тях.

Повтаряйте една и съща реплика колкото се налага

Някои родители не успяват да приложат успешно игнорирането. Но могат да опитат с техниката с постигане на рекорд. 

Когато прецените, че в дадена ситуация трябва да отговорите на детето с „не” и то не приема отказа, изберете кратка и съвсем ясна реплика, и започнете да я повтаряте. Направете го толкова пъти, колкото смятате, че е необходимо, дори и на вас самите да ви стане досадно. 

Ако хлапето започне да се тръшка и да пищи, не се отказвайте от плана си. Продължете да повтаряте репликата си. 

Използвайте бейзболната техника

Влезте в ролята на арбитър дайте на детето си три предупреждения. 

Първият път, в който то не приеме вашето „не“, отбележете, че това е първото му предупреждение. Вторият му отказ да се съобрази с вашето решение трябва да е последван от второ предупреждение. Третият път се брои за трети удар. Кажете на детето, че е аут от играта и веднага го изпратете за няколко минути на „тайм аут“ стола. 

Броят на минутите, през които не трябва да мърда от мястото си, зависят от годините. Например, ако хлапето е на 4 г., нека да остане на стола 4 минути. Настройте алармата на часовника ви да звънне след изтичането на съответните минути и кажете на детето, че може да стане, стига да не спори с вас.

Забранете любимо занимание

Да отнемете за кратко любима привилегия, обикновено действа ефективно, особено при по-големите деца. Когато синът ви упорито отказва да се съобрази с вашето „не” и настоява да размислите, можете да наложите забрана да гледа телевизия през следващите два дни, да забраните да играе на телефона или на електронна игра и т.н. 

Можете да кажете: „Алекс, тъй като започна да спориш с мен след като ти казах, че тази вечер не можеш да отидеш на гости при Марти, утре вечер също няма да отидеш“.

Показвайте, че цените доброто поведение

Трудно е да се приеме „не“ за отговор. Със сигурност на вас самите вече като възрастни понякога ви се случва да чуете тази думичка и това никак да не ви хареса. 

Ключът към успеха е да показвате на детето си, че сте доволни, когато ви съдейства, приемайки спокойно вашето решение. Не пестете похвалите и поощрявайте дъщеря си всеки път, когато показва, че уважава вашето мнение в дадена ситуация, дори то да не съвпада с неговото.