Как да научим детето да кара тротинетка: стъпка по стъпка от Тереза Алексиева

С днешна дата, тротинетките са една от най-предпочитаните алтернативи за придвижване, физическа активност и игра на открито за детето. Причните за това са повече от резонни: тротинетките са лесни за използване, бюджетни, леки, малки и удобни за съхранение. 

В комбинация с огромното разнообразие от размери, дизайни и модели на пазара, закупуването на тротинетка е задача в списъка на повечето родители на малки и пораснали деца.

Ето защо, днес говорим по една тема, която вълнува повечето родители, а именно – има ли правилна “стратегия” за това как да научим детето да използва своята нова придобивка безопасно и безпроблемно.

И тъй като знаем, че ви е омръзнало да чувате, че “зависи”, днес ви представяме един съвсем конкретен гайд, описан стъпка по стъпка. Разбира се, децата могат да възприемат процеса с различна скорост и с различен успех. Подходете с търпение, внимание и разбиране, като следвате логиката на няколко важни фази:

1. Изберете подходящ модел детска тротинетка

Правилният избор на модел ви гарантира половината успех. Често срещана грешка е закупуването на неподходящи размери, недобре преценени технически характеристики и, изобщо, липса на първоначално проучване. 

Какво се очаква от вас в тази фаза? Много просто, обърнете внимание на следващите редове.

Ако детето ви е в предучилищна възраст, заложете на тротинетка с три колела – две отзад и едно отпред

Тези модели предлагат по-лесно запазване на равновесие, развиване на по-малки срокости и по-широки основни платформи за опора на носещия крак. Ако платформата е гумирана и противохлъзгаща – имате всички предпоставки за успех. А ако изберете тротинетка със седалка – всъщност ще имате и колело за баланс.

За по-големите деца в училищна и тийнейджърска възраст, изберете тротинетка с две колела – едно отпред и едно отзад

Те са по-подвижни и по-подходящи за степента на физическо развитие на децата, като се предлагат включително модели тротинетка за скачане и трикове, както и алтернативи с електрическо задвижване. 

Всеки модел тротинетка има указан от производителя диапазон, касаещ възрастта, теглото и дори височината на детето. Ако се съобразявате с тези препоръки, шансът да направите неподходяща покупка значително намалява. 

Ако все още не откривате отговор на всичките си въпроси относно избора на модел, можете да видите повече детайли в нашето пълно ръководство за избор на детска тротинетка. 

2. Запознайте детето с устройството и принципа на придвижване с тротинетка

Усилията ви в тази фаза са пряко зависими от възрастта и степента на развитие на детето. Логично – групата на най-малките ще има нужда от възможно най-много и възможно най-подробни указания, за да може да проумее логиката, техниката и целта на заниманието.

Добрата новина – освен, ако не е расло на самотен остров, детето ви най-вероятно е виждало как негови връстници, каки или батковци карат тротинетка. И макар вероятно да има базова представа за това как се случва магията, вие сте длъжни да му обясните няколко основни детайла.

Задвижване

Разяснете на детето, че опорният му крак трябва да е стъпил централно върху степенката на тротинетката, докато вторият крак отговаря за изтласкването от земята. Децата възприемат не толкова думите, колкото демонстрацията – можете да помолите по-голямо дете да му покаже движението, да му пуснете клипче, или да демонстрирате сами на по-голяма тротинетка за възрастни. 

Завиване

Повечето модерни тротинетки на пазара съчетават кормилно завиване с интуитивна смяна на посоката спрямо промяната на центъра на тежестта. Не е необходимо да споделяте на детето си втората част. 

Обяснете му, че завъртането на кормилото е единственият начин за промяна на посоката на движение, за да не го вдъхновите да прави резки и опасни движения по време на каране. 

Позиция на тялото

Постарайте се да приучите детето към правилна позиция на тялото по време на каране. Това означава цялата му тежест да е върху опорния крак, разположението на торса да е централно над опорната точка, а позицията на тялото да е съвсем леко приведена напред. 

Обяснете, че всеки рязък наклон настрани означава потенциална загуба на равновесие и падане. 

Спиране

Повечето тротинетки имат механична спирачка на задното колело, което детето трябва да настъпи, за да намали скоростта. При най-малките, тя обаче почти не влиза в употреба – заради малката им скорост и заради честата неспособност да изнесат крака назад без да загубят разновесие. 

Най-доброто, което можете да направите в началото е просто да кажете на детето да не развива големи скорости. След това, обяснете принципа на работа на спирачката, и ако можете, демонстрирайте действието ѝ. 

Заобикаляне на препятствия

Последно, но не и по значение – просветете детето, че то няма да бъде нито единственият участник, нито единственият фактор по време на движението във времепространството. Научете го на правилно поведение при поява на препятствие – спиране, завиване, звукова сигрализация и т.н. 

Посъветвайте го винаги да следи заобикалящата го среда и да се опитва да реагира на случващото се максимално безрисково. 

Разбира се, не е далновидно да му крещите “Реагирай на ситуацията максимално безрисково, за бога!”. По-скоро заложете да подробни, многократни и напоителни примери от реалния живот, които да му помогнат да разбере какво точно се очаква от него. 

3. Започнете да тренирате у дома

“Сухите тренировки” в максимално безопасна среда са най-доброто, което можете да направите за най-малките. 

Прави линии по продължението на дълъг коридор, а след това кръгчета около трапезарната маса – може би не е начинът, по който сте си представяли почивния си ден, но са начинът, по който детето ще се научи да управлява тротинетката си без допълнителни рискови фактори. 

Още по-добрата новина? Вие следва да участвате в този процес активно. Да му помогнете да пази баланс, да го придържате, да му давате необходимите инструкции, да следите за грешките и да ги поправяте своевременно. 

Тази процедура далеч не зависи толкова от възрастта на детето ви, колкото от възможностите му, така че не се свенете да окажете нужната подкрепа, когато тя е необходима. 

4. Осигурете нужното допълнително обезопасяване

Ако – поради някаква причина – до този момент не сте се снабдили с обезопасяващи аксесоари, това е последният приемлив момент, в който можете да го направите. Разбира се, обезопасяването не включва напрегнато прекръстване, хвърляне на боб и чукане на дърво, а някои много по-конвенционални продукти, налични в търговската мрежа.

Каска 

Имате нужда единствено от надеждна марка, правилен размер и голяма доза категоричност, че носенето на каска е задължително. Преди всичко, убедете себе си в последното, за да можете след това да убедите и детето. За да ви помогнем, можем да споделим, че – 

Според статистика на Центъра за травми на главата на САЩ, 85% от нараняванията на главата, свързани с каране на велосипед, скутер или тротинетка, са щели да бъдат предотвратени при носене на каска. 

Наколенки

И ако удар в главата може да предизвика сериозна черепно-мозъчна травма, то добрите стари ожулени колене са малко повече стари, отколкото добри. 

Придадената романтика на спомените за рани и травми заслужава специално психологическо проучване, но ние ще заложим на смелото допускане, че вероятно кървенето няма да е много романтично за детето ви. Точно така – юнак без рана може, и даже се препоръчва.

Протектори за лакти и китки

Препоръчително е да приложите горните изводи и в протекцията на лактите и китките на детето, като във втория случай говорим по-скоро за превенция на фрактури, отколкото за превенция на охлузвания. 

Колкото по-неопитен и несигурн е малкият шофьор, толкова по-добре ще е за него да носи тези допълнителни аксесоари по време на каране на тротинетка. В случай, че външният му вид наподобява този на Робокоп – не се тревожете, просто му направете снимка за спомен. 

5. Изберете подходящ терен на открито

Както вероятно усещате, започваме все повече да се доближаваме до момента на истината. Единственото, което остава да направите, преди да пуснете детето в джунглата на живота с тротинетка навън – това е да изберете правилното място, на което да го направите.

Критериите за подходящ терен тук са няколко, а той трябва да е:

• Без силен наклон, така че да не предполага нито огромни усилия, нито неволно покачване на скоростта.
  
• Без силни неравности, включително дупки, шахти, широки фуги, тротоари, бурени, кални буци и т.н.
  
• С добра видимост – без резки завои, лабиринтни алеи, насипи, хилмове и други предпостави за сблъсък между двама “новобранци”.
  
• Без движение на коли или засилен човекопоток от деца с големи велосипеди, бързи скутери, ролери и т.н.
  
• Възможно най-спокоен и безлюден, в името на добрия старт преди сблъсъка с действителността.

Разбира се, подобен “идеален” терен не може да бъде използван завинаги. Детето рано или късно ще трябва да се научи не просто да кара тротинетката си, но и да участва в движението по правилен начин. И все пак – опитайте да му помогнете да овладее първото умение, за да може след това по-спокойно да овладее и второто. 

6. Започнете тренировките “в реална среда”

Както вече казахме – можете да започнете с каране на равни и безлюдни терени, като големи училищни дворове, паркови пространства, или собствения ви двор. С времето, увеличавайте сложността и направете плавен преход от идилията към реалността. 

Когато е на открито и в оживена среда, детето ще започне да се сблъсква с множество допълнителни фактори – неравности, препятствия, други участници в движението, намалена видимост и т.н. Помогнете му да се адаптира, като обръщате внимание на всички детайли, коментирате грешките му и му помагате да ги поправи. 

Постепенно стимулирайте детето да преминава по-дълги разстояния и да ускорява скоростта на придвижването си. Това е естественият ход на нещата и крайната цел на вашето занимание – детето да се чувства сигурно и спокойно, да се движи, да се забавлява и да добие нужното самочувствие, така че притеснението да се превърне в удоволствие.  

7. Подгответе се да реагирате на травми и инциденти

Категорично не е желателно да изпадате в параноични състояния и да си представяте ужасяващи сценарии, в които карането на тротинетка се превръща в самия апокалипсис. По-добре е, обаче, да сте подготвени за инциденти, които няма да се случат, отколкото да не сте подготвени за тези, които биха могли да се случат.

Какви са най-честите травми при каране на тротинетка и как да реагирате на тях правилно?

Най-честите травми са по-скоро безобидни – охлузвания, натъртвания и повърхностни рани. За да се справите с тях няма да ви бъде необходимо нищо повече от средство за бързо промиване, детски лепенки и последваща грижа за хигиената на засегнатото място. 

По-рядко, по все пак достатъчно често се срещат навяхвания и фрактури на крайниците. Ако детето ви падне лошо и съобщава за силна болка дълго след това; ако забележите оток или кръвонасядане, неестествен ъгъл на крайника или пълна невъзможност да се движи – време е да поемете към най-близкия спешен център.

Най-рискови при карането на каквито и да било детски возила, са ударите по главата. Наличието и правилното поставяне на каска могат да ограничат последствията до стрес и няколкоминутен дискомфорт, но отсъствието на каска променя нещата радикално. 

При силен удар в главата, следете състоянието на детето през следващите 24 до 48 часа. Симптоми като главоболие, замаяност, повръщане, чувствителност към звук и светлина и невъзможност за следене на движещ се предмет са сигнал, че трябва да потърсите мнение от специалист. 

Същото важи и за непосредствени червени флагове като загуба на съзнание, силно кървене или видима дезориентация. 

8. Бъдете бдителни, но не превръщайте играта в терзание за никого

След нелицеприятните ситуации, описани по-горе, сме длъжни да припомним – карането на тротинетка е начин детето да се движи, да се забавлява и да се развива правилно както физически, така и емоционално.

Ако преминете през всички стъпки, описани по-горе, то вие можете да сте сигурни, че сте направили всичко по силите си, за да подсигурите най-добрия старт на начинанието. Останалото не е съвсем, изцяло и завинаги под ваш контрол.

Вероятно детето ще пада и вероятно ще има един или два урока, преди да стане истински добър “шофьор”. Това е нормално, очаквано и неизбежно. 

Не оставяйте родителските страхове да отнемат от удоволствието на играта и стимулирайте малчуганите да се чувстват по-скоро смели и решителни, отколкото стресирани и готови да се озоват в болницата до края на деня.

Или иначе казано – опитайте да бъдете нащрек без да насаждате излишни страхове в безстрашните малки приключенци. Защото карането на тротинетка е като всяко друго ново начинание – една нова и приятно-страшна страница, която трябва да прочетем заедно.