Как да откриете и развиете ТАЛАНТА в детето си? от Мис Йони

В ранна детска възраст по принцип е много трудно да се разбере какъв е талантът на детето, защото то наистина иска всичко или не иска нищо. Това са двата варианта. Има, разбира се, деца, които са толкова целенасочени от много малки (но те са единици), които много ясно знаят какво искат да правят. Обикновено те са таланти, гении, които трябва тепърва да се развиват с помощта на родителите. 

Изключително важно е да се знае от родителя при насочването на децата към конкретна дейност, че той не бива да прехвърля собствените си амбиции и цели върху живота на детето. Често се среща формат, при който неосъществените таланти и хобита на родителя биват пренесени към децата и съответно те често завършват с недобър финал. Това е едно от нещата, които трябва да се спазват при работата с деца и при насочването им в правилната посока.

Разбира се, един родител, който наблюдава детето си, знае към какво има афинитет то в ранна детска възраст. Специално от 2 до 5-6 годишна възраст може просто да го насочи да се занимава с музика например, ако то има желание да работи в тази насока – без никакви ангажименти то да стане талантлив музикант. Много е важно да не се изисква прекалено много от децата. 

В същото време е добре децата да бъдат научени на постоянство. Често срещано явление в живота на детето е то да желае да прави през първото полугодие едно, през второто полугодие – друго, през третото полугодие – трето, и родителят, в желанието си да подкрепя детето на всяка цена, съответно да му позволява то да се мести от едно място на друго, което води до една такава настройка на детето, че то може винаги да сменя заниманията си. Но това дете реално няма постижения в нито една насока, което води до вътрешна неудовлетвореност. И самото дете впоследствие се чувства некомфортно, тъй като то не довежда нито една от своите дейности до край.  

Поради тази причина е толкова важна ролята на родителя. Добре е той да наблюдава детето си и да прекрати дейностите, които не са подходящи за детето, като го насочи в правилната посока и към дейността, в която то би могло да се развие. При това – навреме – и без това да се отрази негативно на детето и без излишни претенции към детето за съвършенство. Тъй като една родителска свръх амбиция може да доведе до негативно отношение на детето към дейност, в която то има потенциал.

След шест годишна възраст децата вече могат сами много добре да се насочат към конкретна дейност и е добре родителят да възпитава постоянство и да покаже на детето, че не винаги е лесно и не винаги е много интересно. 

Това е изключително важен фактор, тъй като някои деца очакват винаги да им е интересно. Прибират се в къщи и казват: ”Хм, днес беше много скучно!”. Родителят се съгласява: ”Ами добре, нещо друго ще правиш.” Родителят не е присъствал на конкретната дейност и не е наясно, че за детето понякога е скучно да приеме информация, която би била важна за развитието му без тя да е представена под някаква много интригуваща форма. 

Това се получава в заниманията, свързани с изкуство – рисуване, танци, песни. Например разучаване на фигура при танцуването, при което се изисква повторяемост, която е изключително скучна за децата. 

Но когато развиваш таланта си, е изключително важно да придобиеш рутина. Затова се казва, че успехът е десет процента талант и деветдесет процента труд. Осъзнавайки този факт, родителят е длъжен да насочи детето си там, където то няма да загуби интерес, въпреки, че някои от часовете няма да бъдат изключителни, прекрасни, невероятни, а ще бъдат свързани с много, много труд. 

По отношение на талантите, има някои дейности, в които е важна физиката на детето, но в повечето случаи, особено когато не планираш детето ти да стане световно известна личност, това няма никакво значение и ако то има желание и потенциал да се развие, е добре то да бъде насочено натам.  

Всяко изкуство и всяка дейност имат специфика. В едни случаи е важна фината моторика, в други координацията и грубата моторика, в трети певческите данни. Има и таланти, несвързани с изкуствата. 

Добре е детето да бъде наблюдавано и поощрявано към подходящи занимания. Да му бъде обяснено и показано, че по всеки път има възходи и падения. Има и един естествен момент, в който родителят в стремежа си да мотивира детето го държи ”на педал”. Постоянно то да е първо, да е най-доброто; постоянно да е в челните редици, което далеч не определя развитието на детето в дадено изкуство. Напротив, има деца, които не държат да са на челни позиции и една подобна мотивация би ги отказала. Така че е добре да се казва на детето, че победата не е най-важна. Важно е всъщност то да се чувства комфортно и щастливо от това, което прави.