Детето ви ПЕЕ? Съвети на музикант как да развиете таланта! от Мис Йони

Гледали ли сте филма „Флоранс”? Има и такава пиеса. По действителен случай е. Тук имаме тежък конфликт. Тя няма талант, но много да иска да пее. Хората ѝ помагат да поддържа тази заблуда и тя си остава в неведение по въпроса и с настроение „Аз мога, но никой не ме разбира”. Историята е впечатляваща и е добро начало да анализираме таланта пеене.

Още в ранна детска възраст родителят може да разбере дали детето може да пее. Някои могат да пеят от самото начало, а други не могат, но пък много искат.  Като преподавател по музика съм срещала и двата формата. Много е важно да се знае, че по статистика само два процента от населението е диагностицирано с музикална инвалидност. Всички останали имат проблем. Едните чуват, но не могат да възпроизведат, другите могат да възпроизвеждат, но не чуват.  Но тези два проблема са решими, особено в ранна детска възраст. 

Пеенето е особено добре заложено в предучилищното образование в чужбина и затова там се наблюдава, че 99.9 процента от децата пеят вярно. Това не означава, че те имат талант.  

Да пееш вярно и да имаш талант са две много различни неща. И ако някое дете има желанието да пее, то трябва да бъде насърчено, независимо от това дали може или не може. 

И е добре родителят да го подкрепи. От две до пет годишна възраст това може да се случи в детската градина. Не са необходими допълнителни уроци, освен ако то не иска много, много, много. Тогава то може да бъде записано в детска вокална група, което е напълно достатъчно на този етап. И е напълно достатъчно, за да се установи дали това дете има път по-нататък с пеенето.  

Винаги препоръчвам консултация със специалист, когато искате да определите с каква дейност детето ви да се занимава за по-дълъг период от време. Хубаво е този специалист да е добре подбран и да казва истината, независимо от това какво е вашето мнение. 

И понеже и родителите често изпадат в заблуда, можете да чуете не един, а два или повече специалиста в областта – било то диригенти на хор или вокални педагози.  Те най-правилно ще преценят дали детето има бъдеще в пеенето.  

Узнавайки и осъзнавайки фактите, трябва да ги изложите и представите много ясно пред  детето. То не бива да бъде лъгано. Да, то може да бъде поощрено и насърчено, независимо дали има талант или не. Щом то иска – нека пее. Не пречи. Но пред детето да бъде поставена недвусмислено оценката, че то в бъдеще няма да може да се концентрира с тази дейност. Или бъдете искрени с децата си и не поощрявайте живота им в илюзорна среда. 

Когато става въпрос за пеене, талантът се забелязва от най-ранна детска възраст. Талантливите деца блестят. Те се открояват от останалите не с точно и вярно пеене – те покоряват с вътрешна енергия. Когато излязат и когато могат да предадат посланието на публиката и енергията на дадено произведение, представено от тях – независимо дали е вярно или невярно изпълнението в случая. Те носят този заряд. 

Разбира се, когато детето е с талант от мъничко, то го проявява в определена посока. Ако в семейната среда се слуша фолклор, детето най вероятно би се насочило към фолклора и ще ви покаже желанието си.  

Има и деца, които са в контражур – средата е една, но влечението им е друго. Родителите не го разбират, но го виждат. Тук е важно да се знае, че родителят не винаги е експерт, но не е и нужно да бъде такъв. И дори когато един талант е очевиден, но родителят не е специалист и не го разбира, дори тогава е добре детето да получи подкрепа.  

Често се случва родителят да вижда насоката на детето, но да иска и да настоява да я промени според своите виждания и разбирания. Всеки родител трябва да е наясно, че понякога няма да разбира детето си. И този талант е добре да бъде поощрен, и да бъде изваден на бял свят. Родителят трябва да предостави пълна подкрепа според възможностите си. Никой не очаква от родителите чудеса от храброст.  

Също е много важно тук, че детето е добре да поддържа една реална вътрешна оценка. Детето трябва да знае и да е наясно на какъв етап от развитието си е. Това е свързано с постоянството. И когато то е на един начален или среден етап от развитието си, оценката, която то си дава, да бъде реална и да не бъде игнорирана нуждата от работа. 

Същото важи и за пеенето – има моменти, в които трябва да се изработи техниката, трябва да се изработи рутината, или дори външния формат, в който детето ще се появи на сцена.

Важна е и оценката на личните качества в ранна детска възраст – ако детето учи по-добре в група, трябва да бъде насърчено пеенето в група. Пеенето в група или хор няма как да попречи, ако впоследствие детето желае да се развива индивидуално. Вокалният педагог винаги е с много ясна преценка кои деца могат да бъдат индивидуални изпълнители и кои – хорови. Пеенето в хор развива изключително позитивни качества: умения за работа в екип, споделяне, способност освен на себе си, да разчиташ и на други хора.  

Да не забравяме, че и индивидуалният изпълнител не излиза сам на сцена.  Зад него стои труд на огромно количество хора. Стартирайки от педагога, минавайки през диригента, продължавайки през инструменталната група, оператори, тонрежисьори. Това е едно огромно количество хора и за да излезе да пее, той трябва да е способен да разчита на тях и да работи добре с тях.  

За изпълнителските таланти работата в екип е особено важна.  Дори един актьор в моноспектакъл, разбира се, не е сам, а работи с огромен екип, невидим за очите на публиката. Така че – пеенето в група винаги поощрява развитието на подобни качества и също така дава възможност на детето да мисли не само за своето добро, но и за това на останалите. Това е добродетел, която трябва да се развива във всяко дете, независимо дали е талантливо или не. 

Основна цел на всяко изкуство е да развива добрите качества у човека – това е основното – и след това всичко друго. Затова не засягам тук неща като слава, тщеславие, известност, влияние. Когато един изпълнител се развие като добър човек, с добрите си качества и е наясно че той е там, за да дава, тогава той е способен да отправи правилните послания към обществото.