Как да се справим с детската тревожност? (видео) от Маргарита Трифонова

Детската тревожност е често срещано състояние, от което страдат милиони деца по света. За всички родители и настойници е важно да разберат това състояние в дълбочина и да научат как най-добре да се справят с него. По този начин те могат най-добре да окажат подкрепата, от която се нуждаят децата им.

Като разгледаме най-често срещаните причини за тревожност в децата и възможните стратегии за справяне с това състояние се надяваме да помогнем на родителите да намерят нужните съвети и идеи за това как най-адекватно да подкрепят децата си и да им помогнат да превъзмогнат това препятствие.

Тази статия разглежда различните аспекти на детската тревожност, от това как да я разпознаем в ранните й стадии, до това как да облекчим симптомите и да помогнем на децата да имат спокойно, щастливо и пълноценно детство.

Ранни признаци на тревожност при децата

Детската тревожност се проявява с колекция от различни симптоми. Също така, тя невинаги изглежда по един и същ начин при всяко дете.

Въпреки това, има някои общи признаци, които се отнасят в голяма степен до повечето деца, които страдат от тревожно разстройство. Те се разделят на три основни категории – поведенчески, емоционални и физически.

Поведенчески признаци

Някои от знаците в поведението, по които може да се ориентирате, че едно дете страда от тревожност, включват отбягване (например бягане от училище, други социални ангажименти и ситуации, избягване на участие в определени дейности, които могат да са причина за тревожността) или прекалено силно разчитане и търсене на постоянна близост с родителя или настойника. Допълнително, някои тревожни деца са физически неспокойни и нервни, изглеждат превъзбудени и не могат да се концентрират.

Емоционални симптоми

Емоционалните признаци могат да бъдат по-трудно забележими. Най-често знаците са прекалено силна тревога или страх от дейности, който иначе са съвсем нормална част от живота на детето. Например, представления в училище, социални събития или цялостен страх от това да бъдат разделени от родителите, дори за кратко време.

Настроението на дете с тревожност може да бъде много променливо. То може да изглежда раздразнително или да плаче повече от обикновено, без да има видима причина за това.

Физически симптоми

Физическите симптоми се различават от поведенческите по това, че тук става въпрос по-скоро за неразположение и оплаквания, които не са свързани със заболяване. Тези признаци включват необясними главоболия, гадене или напрежение. Разтревожените деца може да имат проблеми със съня – кошмари, трудно заспиване, лесно будене и т.н. Добре доказано е, че стресът има физическо измерение, и този тип симптоми са проява на това.

Какво причинява детската тревожност?

Тревожността в децата може да произтича от редица фактори. Те включват генетична обремененост, външни влияния и стадии в развитието.

Генетичен компонент

Науката сочи, че ако в семейството има предишни случаи на тревожност, децата също могат да страдат от това състояние. Възможно е едно дете да наследи нервна система, която е по-предразположена да бъде чувствителна на стрес или страх, ако някой в семейството страда от същото.

Ако се знае, че някой в семейството вече страда от тревожност, това би дало полезен контекст, когато се наблюдава едно дете за признаци дали страда от това състояние или не.

Външни фактори

Средата, в която расте едно дете, влияе директно на развитието му и е определяща за психичното му състояние. Стресови събития като смяната на жилище, училище, раздяла на родителите или напрежение в училище могат да имат силно отражение. Друг тип травмиращи събития от по-широк мащаб като природни бедствия и войни могат също да се отразят отрицателно на децата. Семейни проблеми и неразбирателство със съучениците и приятелите също са ключов фактор.

Стадий на развитието

Децата изпитват различна степен на тревожност според възрастта и развитието си. Например, малките деца е по-вероятно да страдат, когато биват отделени от родителя или настойника, което е по-малко стресово за по-големите. В същото време, по-големите деца, например в тийнейджърска възраст, са по-чувствителни към социалната си среда и семейната динамика.

Изключително много помага родителите да разбират в какъв стадий от живота и развитието си се намира тяхното дете, за да могат да предвидят кои са най-големите потенциални стрес фактори за него и да се подготвят за тях.

Как да подкрепим тревожните деца?

Подкрепата за деца с тревожни състояния се изразява в това да им осигурим безопасна и позитивна среда за развитие и да ги оборудваме с необходимите техники за справяне със стреса и проблемите. Някои от основните техники за справяне включват:

1. Осигуряване на безопасна среда:

Любящата, положителна среда за развитие е от първостепенно значение, за да се почувстват децата удобно и сигурно, както във физически, така и в емоционален аспект. Родителите трябва да се постараят да създадат безопасно място, където децата да се усещат приемани, разбирани, обичани, ценени, и където да не се страхуват да изразят емоциите си. Ако вече е известно какво предизвиква тревожността в определено дете, важно е този тип фактор и всичко, свързано с него, да се ограничи доколкото е възможно.

2. Отворена комуникация:

Ефективното общуване е много важно при тревожните деца. Научете ги да бъдат честни и открити относно страховете и притесненията си. Изслушвайте ги търпеливо и внимателно без да подценявате или омаловажавате чувствата им. Когато родителите осигурят спокойна среда без предразсъдъци, децата ще се почувстват по-разбрани и подкрепени, както и по-малко изолирани.

3. Научете ги да се справят с тревожността:

Ключово е да научим децата на методи за справяне с тревожността, които да прилагат, когато я изпитат. Особено ефективни са упражнения за успокояване и медитация, например дихателни упражнения, визуализация, методи за отпускане на мускулите и други. Също помага, ако децата се научат как да говорят положително за себе си или да преорганизират негативните мисли и емоции.

4. Установете рутина:

Децата харесват предвидимостта и редовният график от дейности, особено когато минават през периоди на повишени стрес и тревожност. Те се чувстват много по-сигурни и стабилни, ако имат постоянен график, който следват всеки ден. Това включва, например, да стават и лягат по едно и също време, да се хранят винаги в един и същ час, и т.н. Така те знаят по-добре какво да очакват от един ден. Дори да се натъкнат на неочакван стрес в един аспект от деня си, могат да се успокоят от това, че знаят, че няма да продължи завинаги, защото идва ред на нещо друго в графика.

Помощ от професионалист – задължителна ли е?

Помощта от професионален детски психолог не е задължителна, но може да е от огромна полза при някои деца. Ако симптомите на тревожност не отшумяват или прогресивно се влошават, психологът може да бъде незаменим.

При кои случаи е добре да се консултираме с детски терапевт?

• Ако забележите, че тревожността на детето влияе негативно на всекидневието му, било то в отношенията с други деца и възрастни, оценките или други аспекти;
• В случай, че детето често страда от паник атаки, прекомерна нетровога, която не се поддава на контрол, или много силен страх;
• Ако наблюдавате тревожността да съпътства симптоми на други разстройства като хиперактивност (ADHD), ОКР или депресивни състояния;
• При случаи, където детето само си нанася телесни щети или обмисля самоубийство;
• Ако самите родители имат усещането, че не могат да се справят със ситуацията и имат нужда от помощ.

Гореизброените причини са повече от валидни да потърсите помощ от детски психотерапевт, психиатър или психолог.

Налични са различни видове терапия, но обикновено най-подходящите методи при работа с деца са: игротерапията, семейната терапия, когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), както и терапията с контролирано излагане на влиянието на тревожните фактори.

Възможно е, но не е задължително, да бъдат назначени медикаменти като част от лечението на детето. В България медикаментозно лечение може да дойде само от психиатър, но не от психолог. За справяне с тревожността при деца, могат да им бъдат предписани нискодозирани антидепресанти, които не водят към привикване.

Детската тревожност в училище

Без съмнение децата често са подложени на много стрес в училище. Дори тревогата да идва от дома, децата прекарват половината от деня си в учебните заведения, затова е важно да получават подкрепа и там.

Много важно е родителите и училищният персонал да комуникират отворено едни с други относно психическото здраве на децата. Ако детето има симптоми на тревожност, семейството му трябва да уведоми учителите за това, за да са наясно със състоянието му. Така те могат да му осигурят адекватни грижи и внимание в класната стая.

Децата могат да имат нужда от специални места или средства в училище, за да се справят с тревожността. Например, от полза е да имат безопасно място в учебното заведение, където да търсят закрила, когато имат тревожен епизод.

За някои деца могат също така да са необходими повече почивки и алтернативни методи на преподаване, особено ако изостава в учебния процес.

Също така е ключово да се подкрепят усилията на децата да водят положителни взаимоотношения с връстниците си. Полезни са групи, където децата с тревожни симптоми могат да се събират и да си помагат взаимно като говорят и сравняват състоянието си и обменят техники за справяне.

Добре е да се обясни дори на останалите деца какво точно представлява тревожността и как могат да са от полза на другарчетата си, ако видят, че се затрудняват с нещо или видимо са под прекалено много стрес.

Как да възпитаме самочувствие и психическа издръжливост

Самочувствието и психическата издръжливост със сигурност помагат на децата да се чувстват по-уверени и да се справят с тревожността си.

Основен начин да се култивират тези качества е да насърчаваме децата да поддържат здравословни навици. Първо, добре е да правят физически упражнения редовно – това им помага да растат здрави, но също така облекчава стреса и тревожността. Храненето с разнообразна, здравословна храна също подпомага физическото и психическото им развитие. Други компоненти са пълноценния сън и по-малко време пред мониторите.

От голяма полза е също децата да се научат да виждат себе си по положителен начин. Това ще им помогне да преборят негативните мисли, които понякога ги тревожат. Това включва даването на адекватни похвали за постиженията на децата. Независимо дали са малки или големи, постиженията могат да вдъхнат много увереност в децата.

Но не само положителните резултати са важни тук. Също помага, ако децата се научат да гледат на провалите си като възможност да се учат от грешките си, а не като на някакъв вроден недостатък.

Трябва да има баланс при поставянето на цели така, че децата да бъдат мотивирани да се развиват, но без да се разочароват прекалено много от потенциални грешки. По този начин ще се намали тревожността и страха от неуспех.

Справяне с тревожните фактори

10 Tips for Parenting Anxious Kids | Child Mind Institute (youtube.com)

Идентифицирането и справянето с тревожните фактори ще помогне на децата да имат по-добър контрол над мислите и чувствата си. Тук родителите могат да разчитат на няколко подхода.

Първо, от полза може да е терапията с постепенно излагане на тревожния фактор. При този тип упражнение, децата се учат да толерират дейността, която предизвиква в тях чувствата на страх и паника, като биват излагани на подобни стимули, но в контролирана среда, с помощ от специалист. Започва се с по-малък стимул и постепенно се изгражда толерантност. Крайната идея е детето да привикне със ситуацията и да не се притеснява повече от този тип ситуации.

Друг подход е когнитивно-поведенческата терапия. Тя е широко разпространено средство за справяне с тревожността и други състояние при хора от всички възрасти. Идеята на КБТ е човек да се научи да забелязва нежеланите, ирационални мисли, които го тормозят, и да ги неутрализира с различни техники. Този вид терапия помага на децата да станат по-адаптивни и да намерят увереност от това, че сами могат да се успокоят и да сложат край на тревогата си.

Медитацията също е приложима тук. Всякакви тъп дихателни или ментални упражнения, които успокояват и фокусират ума, могат да имат благоприятен ефект върху хора и деца с тревожност. Дихателните упражнения са особено ефективни, тъй като могат да се практикуват навсякъде. Така те се превръщат в мощен инструмент в арсенала на детето, което може да ползва тази техника, ако се почувства зле, независимо къде се намира.

Тези средства не са едното или другото. Напротив, за максимална ефективност, различните терапии могат да бъдат комбинирани с техники за медитация. Колкото по-богат избор имат децата от упражнения за справяне с тревожността, толкова по-сигурни ще се чувстват в способността си да я надвият.

Подкрепа за родители

Въпреки че децата са тези, които изпитват тревожни състояния в случая, те не са единствените, които страдат. За никой родител не е лесно да гледа как детето му среща затруднения от какъвто и да е тип. Не е лесно да си родител на дете с тревожност, но добрата новина е, че има как родителите да си помогнат.

Най-важната първа стъпка е родителите да се образоват относно тревожните състояния. Статии като настоящата са добър старт, но допълнителната специализирана литература, както и консултацията със специалист могат много да помогнат. Родителите, които разбират през какво точно минават децата им, са в по-добра позиция да им бъдат полезни.

Родителите или настойниците на детето могат също да получат подкрепа от различни групи на живо или в социалните мрежи. Там те могат да общуват с други хора в тяхната позиция, да обменят информация и други полезни съвети, и най-малкото, да видят, че не са сами. Детската тревожност е много по-разпространено състояние, отколкото някои хора предполагат.

И не на последно място, родителите не бива да забравят да се грижат за себе си. Ако техните собствени нужди не са задоволени и състоянието им не е добро, те няма да имат достатъчно сили и енергия да помогнат на децата си. Някои идеи за лична грижа, които родителите могат да опитат, са редовните физически упражнения, медитация, техники за релаксиране, успокояващи хобита, дефиниране на ясни, здравословни граници, както и откритото търсене на подкрепа от околните.

Заключение

Подреката за деца с тревожно състояние изисква сложни, комплекси мерки, които адекватно да адресират детските нужди.

От първостепенна важност е за родителите да се научат как да разпознават признаците на тревожност, да могат да идентифицират причините за тревожност в децата си, и да знаят кога да се обърнат към специалист.

Активната, положителна комуникация и създаването на безопасна среда, в която детето комфортно да може да обсъди притесненията си, са също толкова важни.

Чрез активното съдействие на родителите и професионални детски терапевти може да се сформира индивидуален подход за всяко едно дете с тревожност, който успешно да го научи на техники за справяне с негативните мисли и чувства.