Как да говорим с децата за важни теми? от Маргарита Трифонова

Да умееш да общуваш с децата си така, че да те разбират и уважат мнението ти, е истинско постижение. В семейството децата започват да учат за обичта и грижата – към себе си и към другите. Не се изненадвайте, че дори новородените разбират по свой си начин невербалните послания за секса, сексуалността и взаимоотношенията.

Според проучванията децата имат желание и необходимост да разговарят с възрастните по тези теми. Ние обаче не се чувстваме достатъчно подготвени и се затрудняваме как и откъде да започнем тези разговори.

Погрешно е разбирането, че ако избягваме темите за взаимоотношения, секс и сексуалност, ще стопираме интереса на децата и донякъде ще ги ограничим в  тези мисли и поведение.

Подкрепата ни към тях да развият и опознаят сексуалността си помага да изградят свои нагласи, ценности и умения, които са важни за здравословните отношения както със самите себе си, така и с другите. Добрата новина е, че с времето и практиката, започваме да преодоляваме притеснението и страха си за разговори по тези теми.

Ние моделираме нашите деца какво да е поведението им, как да постъпва.   Затова и начинът, по който говорим с децата си, оказва влияние върху тяхната самооценка, способност за учене и възприемане.

Как да постигнете успешен разговор с детето по важни теми?

Независимо колко сте ангажирани, следва да отделите време за разговор с детето на четири очи, за да можете наистина да поговорите по техните важни теми и да използвате подходящ речник. Може да е просто докато се разхождате, на път за училище в колата или вечер преди лягане.

Покажете на детето, че го разбирате и приемате, като това ще ги направи по-склонни да споделят чувствата и проблемите си с вас. Така те са уверение, че докато порастват и се променят, вие сте до тях и ги подкрепяте. Опитайте се да разберете емоциите, които бушуват в него.

Не прекъсвайте детето и не повишавайте тон. Това ще накара детето ви да загуби интерес да споделя чувствата си с вас.

Откритата и приятна комуникация с деца допринася за самочувствието на подрастващите и поддържането им на топли отношения с другите. Отделете колкото можете повече време за комуникация с детето. Не забравяйте, че общуването, дори и с дете, е двупосочен процес. Проявете търпение и го изслушайте колкото е необходимо.

Когато пораснат и започнат училище, децата започват да се интересуват от теми, свързани със секса. В начало се започва с разликите между момчетата и момичетата, а на по-късен етап и как се появяват бебетата. Неизбежно е да не дойде момент и за конкретните въпроси за секса. Много често тези въпроси объркват родителите.

 

Правила, които да спазвате при комуникацията си, за да възпитате детето в човек със здравословна сексуалност

• Дайте възможност на децата си да споделят с вас всичко, и най-съкровеното. Не си струва да се страхувате и да избягвате теми.
• Говорете спокойно и без притеснения. Това ще провокира детето в трудна ситуация да се обърне към вас за съвет или подкрепа.
• Не го насочвайте към другия родител, щом детето е дошло при вас за разговори на интимна тема.
• Заложете на диалог. Не се опитвайте да превърнете разговора за секса в скучна лекция, а оставете и детето да говори.
• Не слагайте етикети като нещо лошо, страшно и срамно.
• Не се срамувайте да проявявате интимна близост към своя съпруг или съпруга. Така детето автоматично ще започне да асоциира половия живот с чувствата, което е от ключово значение за неговото развитие и изграждане на семейството впоследствие.

Какъв е правилният подход при разговорите с тийнейджъри за секс ?

Разговорите с децата по „трудните теми” е добре да ви се получават естествено, като част от ежедневието. Вкъщи традиционно темата „секс“ обикновено е табу. В училищната програма също темата за сексуално образование не присъства. По тези важни въпроси подрастващите са оставени  да се образоват сами – от това, което чуват от съучениците  си, или от порно индустрията.

Последствията са красноречиви – България е в челото на отрицателните статистики по въпросите за полово възпитание на младите. Така че възможно най-внимателно преценете, за да определите как детето ви възприема информацията и да решите колко надълбоко да навлизате в сексуалните теми.

От 7 до 12 години

Преобладаващата част от седемгодишните вече са грамотни достатъчно, за да стигат сами до съдържание, което често е неподходящо за възрастта им. Но мъниците все още не могат да преценят кое е истинско и кое не. Те трябва да имат възможността да обсъждат нещата, без да изпитват срам или неудобство.

• Изчакайте подходящия момент. Можете да ги оставите да решат дали искат да обсъдят нещо, но ако те не повдигнат въпроса, не се чувствайте така, сякаш вие трябва да започнете трудната тема, докато те сами не попитат.
• Разберете какво знаят. Питайте децата си какво са чули или дали приятелите им в училище не обсъждат нещо. Бъдете кратки в отговорите си без излишни обяснения.
• Осигурете спокойна и сигурна обстановка за дискусия. Кажете на детето си, че трябва да се чувства свободен да пита всичко, което поиска.
• Предоставяйте контекст и перспектива. Децата трябва са наясно до какво може да доведе даден проблем, за да го осмислят изцяло.
• Обърнете внимание на любопитството им.
• Уважавайте емоциите на децата си, обърнете внимание на темперамента им.

– Насърчавайте критичното мислене и задавайте отворени въпроси.  Попитайте: „Какво си чул?”, „Какво те накара да си помислиш?” и „Защо мислиш така?”

– Търсете позитиви. Може да няма позитивни страни на всеки проблем, но се опитайте да бъдете оптимисти.

Тийнейджърска възраст

Тийнейджърите често чуват за трудни теми от новините или от други места като чатовете на видео игри или социалните мрежи, без ваше знание. Те се интересуват много повече от това какво мислят приятелите или инфлуенсърите, отколкото от вашето мнение.

Вашите съвети и насоки дори могат да ги изнервят. Затова ги насочете да намерят източници, които да обогатят знанията им и им задавайте въпроси, които да ги подтикнат към това да обмислят аргументите си.

• Насърчавайте открит диалог. Децата в прогимназиалния курс вече трябва да могат свободно да влизат в разговор с родителите си по тези въпроси, да ги дискутират, без да се опасяват, че ще им се карат.
• Признайте си, когато не знаете нещо. Стратегически добре работи ситуацията детето ви да разбере, че и мама и татко не винаги имат отговори по някои въпроси. Кажете: „Не знам. Нека се опитаме да разберем повече”.
• Споделете своите ценности. Децата ви трябва да знаят какви са вашите ценности, и защо ги споделяте  в живота. Ако искате децата ви тийнейджъри да уважават различията на другите, например, обяснете защо цените толерантността и приемствеността.

Съвети към родителите

Следете децата да нямат контакти с непознати в мрежата. С порастването на детето това става по-трудно и по-малко обосновано. Ето защо е важно да се създаде у детето рефлекс спрямо начините за удостоверяване самоличността на лицето, с което се е запознало онлайн.

Важно е да обсъждаме с детето си и въпроси, свързани с опазването на личните данни в интернет, да заострим вниманието му върху факта, че информациите за себе си – снимка, дата на раждане, три имена, любимо хоби, публикувани в интернет, може да подхрани нечие нездраво любопитство и да застраши сигурността  му.

Въздържайте се да откривате профил на дете под 14 години в социалните мрежи, а ако то настоява, то поне да предстои да ги навърши. Профилна непълнолетно дете  по правило  се регулира със специални защити, но ако забележите, че нещо в поведението на детето се променя и вие не знаете защо, това може да е тревожен сигнал. Обръщайте специално внимание на:

• настроението на детето – ако се затваря в себе си и е тъжно;
• амплитудите в настроението;
• агресивното поведение;
• прекомерната прикритост, касаеща особено действията му в мрежата (закриване на екрана на телефона/таблета, излизане от стаята при получаване на съобщение и т. н.);
• срещите или желанието за срещи с непознати лица, като в същото време проявява нежелание да разговаря на тази тема;
• прекомерна употреба на телефона/таблета и нетипични реакции, когато липсва достъп до интернет;
• автоагресивното поведение, суицидните мисли.

Всеки родител отглежда детето си по свои собствени методи и няма еднозначен отговор как трябва да се прави това. За да ви допусне в неговия свят обаче, трябва да изградите силна връзка, доверие и уважение към личността му. Това е ключов фактор, който предпазва децата от въвличането им в рискови ситуации.

Когато са с децата си, родителите следва от режим на действие да превключат в режим на присъствие. Да се отдадат изцяло на разговора с детето и да го изслушат за неговите чувства и емоции, които изпитва в отношенията си с другите хора – любовта, влюбването, бурното увлечение и страстното желание.

Как да направим така, че децата ни да се чувстват колкото се може по-комфортно, докато разговарят с нас и споделят проблемите си?  Просто се уверете, че са спокойни и сигурни, че  вярват в това, което им казваме. Това можем да го постигнем, като запазим спокойствие и поддържаме непринуден разговор. Ако децата ни са убедени, че по всеки възникнал у тях въпрос могат да се обърнат към нас, значи мостът на доверието е изграден.

Така или иначе по въпросите, които го вълнуват, детето ви ще получи информацията от някъде. Затова е най-добре вие да го подготвите. Колкото и да не ви се вярва, детето се нуждае точно от вашите съвети и никой няма да го насочи по-правилно от вас, неговите родители.

Снимки: www.freepik.com