Имунизационната програма на всяка страна е различна
Тя се определя от дългогодишен анализ кои са най-честите заразни заболявания, характерни за съответния регион, както и какви са техните здравни последствия, а именно детската смъртност, дали има възможности за лечение, хронични усложнения.
Обикновено ваксини се правят за заболявания, при които или няма специфично лечение, или те водят до много тежки увреждания или пък хронифицират
Благодарение на ваксината против вариола, това заболяване е ликвидирано в световен мащаб през 1982 г. Така че – нека да бъдем не толкова скептични към ваксините.
Според нашия имунизационен календар, първата ваксина, която се поставя на бебето до 24-тия час, е тази против хепатит Б. Това е вирусно заболяване, което поразява черния дроб и може да доведе до хронифициране и цироза.
Предава се основно по кръвен път чрез всякакви телесни течности-кръв, кръвни продукти, слюнка, сперма, вагинален секрет. Също така може да се предаде от майка на бебе през плацентата.
Може да го прихванем, ако ползваме общи тоалетни принадлежности, което не трябва да правим. Например самобръсначки, гребени, четки за зъби. Този вирус е изключително устойчив и може да остане в околната среда седем дни извън човека. Устойчив е на спирт, високи температури, корамин. Затова трябва да сме много внимателни с него. Инкубационният период на заболяването, т.е. от началото на заразяването до появата на първите симптоми е много дълъг. Може да продължи до 6 месеца.
При новородени и малки деца обикновено няма силно изявени симптоми и най-често заболяването хронифицира, поради което е въведена тази ваксина. Това се е случило у нас след август 1991 г. Обикновено имунизационният курс е поставянето на три инжекции.
Първата е в родилния дом, втората е на първия месец, а последната е на 6 месеца, като пълна защита детето получава, ако е ваксинирано и трите пъти. Ако майката носи вируса, но е здрава и няма симптоми, при самото раждане детето се оказва в риск от заразяване, затова при него ваксината се поставя по-рано (до 12-ия час) едновременно със специален, защитен имуноглобулин.
По данни на националния център по заразни и паразитни заболявания, след въвеждането на тази ваксина заболяемостта при деца е намаляла с над 90%. Остава висока при лица между 20 и 30 години, които не са имунизирани. Дали е вредна тази ваксина? Дали предизвиква някакви реакции? Всяка ваксина е био продукт и е нормално при нея да има местни или общи реакции. Местните реакции обикновено са на мястото на убождането и най-често се получават при недостатъчно добра техника на имунизиране.
Могат да се изразяват в болезненост, подуване, зачервяване на мястото. Общите реакции са много рядко срещани при малките деца. Обикновено това може да бъде лека температура, мускулни болки, диария, повръщане. Те обикновено много бързо отшумяват.
Как можем да помогнем с хомеопатия, за да намалим нежеланите местни и общи реакции след ваксиниране? Разтворете 10 гранулки „Туя окциденталис 30 CH“ и в деня на имунизирането и дайте на детето да ги изпие. След една седмица повторете дозата. В седмицата след ваксинирането може да давате „Силицея 15 СН“ по 5 гранулки ежедневно.
Ако на мястото на убождане забележите подуване или зачервяване, можете да дадете „Беладона 9 СН“ и „Апис мелифика 9 СН“ 3 пъти по 5 гранулки. Ако детето повиши температура и тя достигне до 38,5, съпроводено с лека умора и отпадналост, подходящото хомеопатично лекарство е „Ферум фосфорикум 9 СН“ три пъти по 5 гранулки.
В днешно време доста се дискутира и има много публикации в интернет за това колко са вредни ваксините. За това, че водят до сериозни заболявания на нервната система, до аутизъм и т.н. Всеки родител има право по закон да откаже да ваксинира своето дете, като попълни специален формуляр.
Истината е, че няма категорични научни доказателства за това, че например аутизмът се причинява точно от ваксините. Все още се счита, че това са съвкупност от фактори, които биха могли да доведат до това тежко състояние. Както генетични, така и по какъв начин са преминали бременността и раждането, както и някои фактори от околната среда. Обвинявани са тежки метали, отношение на майката и т.н. Но всичко това не е категорично доказано.
Струва си да се замислим евентуално преди да вземем своето решение „за“ или „против“ ваксините, дали не излагаме на прекалено голям риск това дете, което все още има един незрял ум, една незряла имунна система. Дали не го излагаме на риск от инфекции, особено при тези интензивни комуникации, когато е възможно инфекции, които при нас не се срещат толкова често, да бъдат внесени отвън. Решението е ваше.
Хомеопатията ще подготви организма за ваксината и след това ще подпомогне организма да понесе ваксината по-лесно.
Личното ми впечатление е, че хомеопатията сработва в по-дълъг период от време, така че не може да се сетите в последния момент да се подготвяте за ваксиниране. Добре е и да използвате един и същ лекар, който да има цялата картина на детето, какви оплаквания е имало в миналото, как е реагирало на различни терапии и т.н.