Преглеждания: 29941
Първите две ваксини в родилния дом са срещу Хепатит Б и туберкулоза.
Първата имунизация, която се поставя в родилния дом, е срещу хепатит Б. Тя е много безобидна, моноваксина е, не дава никакви реакции и се поставя в крачето на бебето. именно защото е много безобидна педиатрите – неонатолои си позволяват да я поставят до 24 часа след раждането на бебето.
Следващата имунизация е срещу туберкулоза. Тя също се поставя в родилния дом, на лявото рамо. Между седмия и десетия месец там трябва да се търси белег от ваксината.
Де факто това е жива ваксина наистина, но е достатъчно безобидна, за да си позволим да я направим до 48-я час след раждането – естествено, когато детето няма никакви противопоказания.
От тази ваксина е възможно да се появи голяма червена пъпка между 30-я и 60-я ден на бебето. Това е късен етап във времето, в сравнение с реакциите, които дават другите ваксини – обикновено една ваксина дава реакция до третия ден.
И тъй като родителите са забравили, че е направена ваксина в родилния дом, те се паникьосват. Не е необходимо да се прави каквото и да било. Ако изтича малко гной от пъпката, просто я оставете да изтече и не мокрете раничката. Може да се сложи само суха, стерилна марля върху рамото и това е достатъчно.
Следващата ваксина, която и предстои е шествалентна и се поставя, когато бебето ви е навършило 2 месеца. Говорим за доносено родените бебета.
Когато бебето е недоносено, ваксините се поставят на коригирана възраст. Тоест, ако бебето ви е родено един месец по-рано, ваксината се прави един месец по-късно; ако е родено два месеца по-рано, ваксината се прави два месеца по-късно. Ако бебето ви е родено два месеца по-рано, ваксините му се поставят на 4 -месечна възраст.
Необходимо е да се поставят две ваксини!
Едната е шествалентна. Тя включва дифтерия, тетанус, коклюш, детски паралич, менингит и хепатит Б. Де факто ние вече работим само с убити ваксини – в организма на бебето не се вкарват живи бактерии или живи вируси, така че не се притеснявайте от факта, че ваксината е многокомпонентна. Другата ваксина, която трябва също да се направи едновременно, тя е с 10 щама стрептококи.
Някои колеги, включително и аз, предпочитаме да слагаме тези ваксини по една на месец. Не защото се притеснявам от някакви странични реакции, а по-скоро за спокойствие на родителите.
Когато се поставят двете едновременно, бебчо обикновено вдига температура до 38 – 38.5, неспокоен е, отказва да се храни, мрънка, не спи нощем. Това безкрайно много притеснява родителите и някои започват да отказват ваксините, което е абсолютно излишно. Точно по тази причина си позволявам да ги правя през две седмици или пък всеки месец по една, за да е спокоен родителят.
Така че вариантите са различни и който си избере родителят, така работим. За мен е изключително важно да бъдат направени всички ваксини именно защото са безкрайно необходими и безкрайно важни. Не може в този век, в който живеем, да подценяваме проблеми като замърсената околна среда, водата, храната, контактите с много хора.
Ние пътуваме във всички посоки на света. Мислим си, че живеем в една затворена държава, но това не е вярно – ние контактуваме с хора от цял свят без да искаме – на улицата, в мола или в супермаркета. Така че ние не можем да кажем: моето дете утре няма да се разболее от магарешка кашлица или от детски паралич.
Това е абсурдно. Невъзможно е да си затваряме очите – ние трябва да бъдем подготвени и нашите деца да имат ваксини, за да могат да се борят с предизвикателствата на болестите, с които биха могли да се срещнат в живота си.
Това е всичко, което трябва да знаете за първите ваксини.
Неваксинирането е опасно за околните, защото реално погледнато за тези, които не са ваксинирани – при тях риска от смъртен изход е много по-голям. Както морбили, което в момента се разпространява из цяла Европа.
Тези които са имунизирани също се разболяват. Защо трябва и моето дете трябва да се разболее, след като е имунизирано? Да, то ще изкара много по-леко заболяването, при него няма опасност от смъртен изход от заболяването. Но защо въобще да се разболява, след като е имунизирано?
Така че неимунизираните са разпространители и на нови щамове, срещу които всъщност няма имунизация. Туберкулозата има например африкански щам, за който не само че няма имунизация, а няма и лечение.
Така че в крайна сметка неимунизираните са преносители на такива щамове. Затова е важно да имат имунизации децата ни.
Ваксините са ни разглезили. Те буквално са ликвидирали появата на определени болести. Като резултат от липсата на „текуща“ заплаха от заразяване с тези болести, се появяват анти-ваксърите. Много са смели и изключително шумни, просто защото болестта я няма. Те са т.н. пътници без билет. Заради дисциплината на обществото (да се ваксинират всички) болестта не се разпространява. Тогава неваксинираните не са застрашени – на практика те поемат същия риск, който биха приели с ваксинирането – при ваксина има минимален процент вероятност от странични реакции, при неваксинирането има минимален процент вероятност от разболяване. Казусът има два морални аспекта:
1. Какво би станало, ако всички станат „пътници без билет“?
Тогава е налице твърде неблагоприятен сценарий на пандемия и натоварване на здравната система, както и повишена смъртност.
2. Какво се случва, ако неваксиниран се разболее, заради избягването на ваксината?
В този сценарий неваксинирания по правило се лекува в обществената здравна система. Обикновено това става на цената, на която би се лекувал и един ваксиниран – с общите наши здравни вноски, с които издържаме здравната система. На практика неваксинираният прави съзнателен личен избор, за който обаче плащат всички, в случаите когато се разболее или започне и да разпространява болестта. Той/Тя няма никакви утежнения или ограничения заради това, че не е приел общия здравен стандарт. Това е криво разбран либерализъм, който в дългосрочен план е вреден. За хората направили съзнателен избор да НЕ се ваксинират трябва да има дискриминационни мерки – като по-високи здравни вноски, ограничения да не могат да работят в обществен сектор, където могат да заразят други – обществено хранене, хотели и др., както и да посещават детски градини, училища, университети срещу по-високи такси, като тези пари да се влагат в превенция и здравеопазване.