Какво е родителски кооператив и как работи? от Маргарита Трифонова

Родителските кооперативи не са по-малки детски градини, както може би си мислят повечето родители. Това е един интересен модел на образование, който отдавна е доказал своите предимства пред традиционните детски заведения в страни като САЩ, Германия, Дания и Белгия. 

В България родителските кооперативи се налагат като алтернативна форма на обучение и отглеждане на малките деца сравнително скоро. В момента у нас има около активни 20 родителски кооператива и в тях членуват повече от 250 семейства. 

Естествено, повечето са ситуирани в София, но има и във Варна, Велико Търново и Плевен. Всъщност родителските кооперативи са неформални сдружения на родители, които заедно отглеждат и възпитават децата си. 

Какво представляват родителските кооперативи

Родителските кооперативи са граждански инициативи, които възникват като обединения, в които се споделят еднакви ценности и принципи на възпитание. 

Родителите се събират и решават как и по какъв начин ще обучават подрастващите, колко деца да има в дадена група, ще се кани ли професионалист педагог или те самите ще преподават, как и с какви играчки ще се забавляват малките. 

Повечето родителски кооперативи са чудесен начин за бързо приобщаване и социализация на малчугана, защото няма стресово отделяне на детето от мама и татко, а всичко се случва постепенно и внимателно. В началото се правят групи за игра, където родителите идват с малките деца и заедно  творят, пеят, рисуват, танцуват. 

Хлапетата бързо свикват едно с друго, откриват свои приятелства и приемат присъствието на други възрастни лесно и естествено. По преценка  на кооператорите се кани преподавател – педагог, който в приятелска атмосфера ръководи образователния процес. 

Обикновено родителите решават, че искат децата им да растат в здравословна и екологично чиста среда. За целта те наемат къща с двор, където подрастващите играят на чист въздух и заедно с мама и татко засаждат цветя, зеленчуци и плодове. Учителят има по-скоро насочваща, а не авторитарна роля, като основната цел е да няма насилствена комуникация. 

Идеята е децата, които се отглеждат в кооператива да имат повече свобода на действие, да експериментират, да наблюдават околната среда, да използват повече естествени материали в ежедневието си и сами да си правят играчките. Мама и татко избират коя педагогика ще бъде основополагаща в обучителния процес, кои ще са учителите и на какви игри ще играят децата им. 

В един родителски кооператив закон е природосъобразният начин на живот, при друг – развитието на дарбите и заложбите на децата. Тези приоритети са въпрос на избор и виждания на семействата, съставляващи гражданското сдружение. 

Как функционира родителският коопратив – принципи и процедури

Болшинството родителски кооперативи са автономни граждански инициативи и са съставени от семейства. Нарастват обаче и тези, които се основават на правно-организационната форма на сдружаване. Кооператорите се явяват инициатори, организатори и администратори на сдружението. 

Всички родители участват в съставянето на общ правилник, по който се ръководят за това как и по какъв начин да съществува кооперативът, кой има право да членува в него и какъв да бъде образователният принцип на работа. Всички решения се вземат на базата на гласуване и се поемат отговорности за всяко дете. 

В България функционира Асоциация на родителските кооперативи, откъдето можете да почерпите нужната информация за това какво представляват сдруженията, как се сформират и какви са законовите нормативи за съществуването им. 

Асоциацията на родителските кооперативи препоръчва при въвеждане на ново дете в групата да се прилага Берлинският адаптационен модел. При него има няколко фази – на подготовка на детето, основна фаза на запознаване, първа фаза на раздяла за 15-тина минути, после още една или две такива раздели, в зависимост от емоционалното състояние на детето и чак тогава се преминава към самостоятелно пребиваване в кооператива. 

Колко деца и на каква възраст могат да посещават един кооператив – това е решение на кооператорите. Най-често броят на децата е между 6 и 12, като в случая значение има какъв е капацитетът на помещението, възрастта на децата и възможностите на преподавателя да се справи с всички едновременно. 

Относно това на каква възраст ще са хлапетата, в някои кооперативи се предпочитат смесени групи, т.е. децата да са на възраст от 2 до 5 годинки, тъй като по-големите ще помагат на по-малките. Така се учат на взаимопомощ, емпатия и грижовност. 

При някои от групите е естествено да има братя и сестри. Някои родителски кооперативи обаче държат да няма смесване на възрастовите групи, като разликата между децата да не е повече от една година. Мотивът е, че няма да се сформират микро групички от децата и по-лесно ще се работи само с една възрастова група. 

Намирането на подходящо помещение е от съществено значение за функционирането на съответния родителски кооператив. Наемите понякога са наистина непосилни за родителския актив. Препоръчва се, преди да се наеме едно помещение, да се поговори със  съседите, да се чуе тяхното мнение, за да няма впоследствие жалби срещу кооператива. 

Най-важното при избор на подходящ апартамент или къща е да има всички условия за безопасност на децата. Обикновено за 10-тина деца са нужни помещения от порядъка на 120 – 150 кв.м., като трябва да има 2 входа – вход и изход и отделни пространства за хранене и сън. 

Здравословното хранене също е важен елемент в дейността на кооператива. Повечето родители предпочитат децата да се хранят с естествени продукти, без тестени и сладки изделия. Редуват се кой, какво и кога да носи за хранене на децата в групата. Предварително се съставя график, който цели менюто да е разнообразно и вкусно. 

В много от кооперативите децата участват в приготвянето на храната – за тях е забавно да месят домашния хляб, да правят вкусни курабийки от лимец или да оформят топчета от кайма за супата. Някои кооперативи използват и кетъринг, като предварително са задали основните параметри на здравословно хранене. 

Какво налага съществуването на родителски кооперативи

Първоначално родителските кооперативи възникват като отговор на постоянно липсващите свободни места в детските градини не само у нас, но и по света. Родителите трябва да ходят на работа, децата са пораснали и имат нужда от социализация и общуване с връстници, а държавните и частните детски заведения се оказват препълнени. 

В някои софийски детски градини още от раждането си детето трябва да бъде записано, за да бъде прието, когато стане на 3 години. Иначе рискува да остане извън системата. Отделно административната тежест – кандидатстване, документация, класирания за детската градина – е много голяма и често непосилна за младите родители. 

Така се стига до коопериране на няколко родители с идеята децата им да бъдат отглеждани и възпитавани в добри условия. 

Освен това напоследък се наблюдава тенденцията съвременните родители да проявяват по-големи изисквания към педагогическите и организационни практики в детските градини. Те искат да бъдат активни в процеса на преподаване в обществените детски заведения, а у нас това е почти невъзможно. Това е още една причина за процъфтяването на родителските кооперативи. 

Едва ли може да се говори за изместване обаче на обществените институции от родителските кооперативи. Причината е, че малцина родители имат нужното свободно време и финансови ресурси да се захванат с нещо толкова трудоемко като кооперативното отглеждане на техните деца, плюс още няколко техни връстници. 

Призната алтернатива ли са кооперативите – практики от България и света

Категорично може да се каже, че тази алтернатива на образование и възпитание дава добри резултати. По света тя се прилага повече от 30 години и вече се отчитат първите положителни страни на кооперативите. 

Децата израстват в хармонична и много здравословна околна среда, съвсем близка до семейната, и комуникационният модел е доста по-ефективен. Тъй като хлапетата се намират в приятелска среда, те трупат положителен опит в това да приемат новостите, да решават конфликти помежду си и да проявяват креативност, въпреки своята ранна възраст. 

Не си мислете, че когато се толерира свобода и самостоятелност на подрастващите, всъщност се получава свободия. Определено се спазват зададените от кооператива правила и малчуганите бързо се научават да се съобразяват с тях и с другите около тях. Така те израстват емоционално интелигентни и бързо се превръщат в адаптивни и конкурентни личности като възрастни хора. 

Има няколко големи ползи от тези граждански сдружения. Родителите имат наистина активна роля в целия възпитателен и образователен процес, защото общуват непрекъснато с децата, с другите кооператори, учителите. Мама и татко реално имат непрекъсната обратна връзка как и по какъв начин се развиват подрастващите и, ако забележат отклонения, те могат своевременно да предприемат нужните мерки. Изобщо връзката деца – родители е много силна. 

Другият позитив на кооперативите е образователният подход, който имат към хлапетата в ранна детска възраст. Те са гъвкави и могат да съчетават няколко педагогически методики и техники за обучение и работа. 

Често подходът е чисто игрови, провокирайки естествената любознателност на малчуганите и лесно да се научават броилки, стихчета, песни. Децата, израснали в родителски кооператив, имат богат набор от умения и много практични знания. 

Целият процес за децата е повече от забавен, напомняйки им за дома.

Как се прави родителски кооператив

Ако родителският кооператив се основава като сдружение, то нормативната уредба ясно разпорежда какви документи са необходими за неговото учредяване и регистрация. 

Добре е да ползвате помощта на юристи и счетоводители, тъй като има управление на ресурси, задължителна отчетност и дейности на юридически лица с нестопанска цел. 

При разписването на самия правилник, родителите е редно да помислят за основните принципи на отглеждане и възпитаване на подрастващите. Това включва каква конкретната педагогика ще се прилага, какви ще са броят на децата в групата и възрастовият диапазон, какви ще са правилата за прием на родители и деца и пр. 

Предварително трябва да бъдат разписани правила за напускане при извънредни случаи, както и кой и как ще носи отговорност за живота и здравето на децата. 

Трябва да се знае, че се правят финансови отчети, бюджет, приходи, разходи и срокове за вноски. Хубаво е да се регламентират правила за това, когато детето е болно, да не посещава родителския кооператив, правила за  приготвяне на храната, правила за адаптация на новопостъпващите деца. 

Схемата на родителското управление е изключително гъвкава и е добре да се разпределят отговорностите още от самото начало – кой и за какво ще помага. 

Едните родители ще организират извънкласни събития като ходене на театър, на пикник, на екскурзия. Други родители ще се занимават с рекламата, фейсбук, комуникацията вътре в общността и с новите кандидатстващи. Така всеки родител, освен че ще се чувства пряко ангажиран с възпитателния процес, ще е отговорен и за качеството на работата в колектива и ще дава принос към общото дело със своята различна гледна точка. 

Предимства и недостатъци на тази форма на обучение и отглеждане на деца

Малкият брой деца в родителските кооперативи е предпоставка за по-лесна и адекватна работа от страна на учителите с децата. В обществената детска градина един учител и една помощник-възпитателка работят едновременно с поне 30 деца. В една частна детска градина може да е по-малък броят, но пак не са малко. 

Положението в доста детски ясли е сходно. Сами разбирате, че тук индивидуалното отношение е почти мечта. В това отношение родителските кооперативи наистина имат предимство – прилагат се индивидуално отношение към всяко дете, работи се интензивно с неговите интереси, дават се насоки за развитие. 

Освен предимства като свобода на себеизразяване, естествена и здравословна среда, понякога това отглеждане на деца в родителски колективи има и някои недостатъци. Хлапетата, израснали в среда близка до семейната, по-трудно свикват с обществените училища. Ако досега те са имали пълна свобода на действие, попадайки в рамката на образованието, зададена от МОН, те се чувстват затруднени. 

Докато учителят е бил техен приятел в кооператива, в училище той има авторитарно поведение, защото иначе няма как да овладее 26 ученика. Трудности се срещат и при общуването на деца от кооператив със съученици, проявяващи агресия. Обикновено в кооператива се обсъжда и дискутира съответното лошо поведение, а в училище няма време за подобни дискусии. 

Друг момент е, че кооперативът изисква много време и ресурси на кооператорските семейства. Тук има много отговорности, които им се стоварват наведнъж – да опазят живота и здравето на децата, да готвят, чистят, да организират образователния процес и извънкласните занимания. 

Съчетаването на административни и организационни задачи е почти ежедневие и това значително затруднява родителите и създава у тях сериозно напрежение. Да не говорим, че понякога процесът по вземане на различни важни решения става бавно и след дълги спорове на родителите.

Случва се някой от кооператорите да се откаже в един момент и да запише детето си в обществена детска градина, където оставя хлапето сутринта и си го взема следобед, без да има каквито и да било ангажименти. 

Друг съществен проблем за родителските кооперативи е, че обучението им не се признава според държавните образователни стандарти на МОН. Родителите трябва да осигурят децата да получат задължителната по закон предучилищна подготовка в училище или детска градина. 

Децата, израснали в кооператив, определено може да се каже, че са по-комуникативни и ефективни в общуването. Поради плавния адаптационен модел, при който родителят е близко, хлапетата трупат положителен опит с опознаването на света, нови хора и правила на поведение. 

Така родителските кооперативи постепенно се налагат като алтернативен начин на отглеждане и възпитание на децата. 

Снимки: Pixabay