Преглеждания: 2746
Първите седем години са най-важни, независимо за какво говорим. За изграждането на една личност, “първите седем” стоят в основата на всичко.
Нали знаете българската традиция за правене на прощъпулник? Когато детето започне да ходи, слагат пред него едни неща, и се вижда то към какво се насочва. Да, винаги могат да ти “тикнат” нещо в ръцете. Важно е ти как реагираш, когато ти го тикнат. И тук, естествено, отново е изключително важна ролята на родителя – той трябва да види детето има ли интерес и какъв е той – дали е любопитство, което приключва след втората минута или това детенце се връща отново и отново, и отново към този инструмент.
Вниманието на едно дете на две-три годишна възраст може да бъде концентрирано в дадена дейност не повече от две до пет минути. Факт. Затова една планирана дейност в детската градина продължава не повече от 20 минути – с въведението си, със същината, с развлекателната част – общо 20 минути. Родителят трябва да наблюдава и забелязва към какъв инструмент детето има афинитет, какво чува, какво обича да слуша и след това да му покаже няколко вида инструменти, за да прецени реакцията му и да види към какво ще се насочи.
Не всички родители правят това, някои наистина “тикат” инструмента в ръцете на детето. Особено потомствените музиканти – там линията е ясна, но пък и генотипът си казва думата. Истината е, че когато си потомствен музикант и когато имаш ген на множество музиканти зад себе си, тогава каквото и да ти “тикнат”, ти просто тръгваш по този път. Или пък казваш “не”. И това е възможно.
Но когато родителят няма този опит, но има дете с афинитет към музиката, е добре да направи усилия и да прецени правилно детето към кои инструменти се насочва, кои инструменти завладяват вниманието му.
ДЕТЕ ПИАНО
Тук има един много важен момент, който се нарича “облигат пиано” и той не бива да бъде подценяван. Всички музиканти със специалност друг инструмент или пеене изучават задължително пиано. Има причина това да се прави и аз лично го одобрявам като формат. За мен притеснителен е формата на обучение при задължителното пиано. Когато родителят избира инструмента за детето, е добре да избере и правилния педагог, който да отговаря на характера на детето.
Има деца, които, ако бъдат натиснати прекалено много или бъдат обгрижени с прекалено голяма строгост, ще се откажат от инструмента. И това може да коства загубата на един талант. Има и деца, които, напротив – се нуждаят от тази строгост. И въпреки нея, те не се отказват и напредват, защото имат любов към инструмента, харесва им свиренето, умеят да предават чувството, усещат емоцията от всяка струна на цигулката или всеки звук на кларинета или от всеки натиснат клавиш на пианото. И за родителя е видимо, че те имат нужда от определено количество строгост. Тогава, родителят трябва да открие педагога, който да отговаря на същината и чувствителността на детето си. Тук отново е много важна ролята на родителя.
Хич не съм много сигурна, че „тикането“ на инструмент в ръцете на малко дете, било то и талантливо, е нещо особено яко. Просто е поредния пример за родители, които са си намислили нещо, а детето им е обречено или да се подчинява или да се противопоставя – и двете опции са еднакво неприятни, предполагам. Всички имаме такива примери около себе си – „сина на шампиона“, или „дъщерята на легендата“, или „детето на еди кой си“. То е ясно, че кръвта вода не става, ама айде оставете ги тия деца и стига им „тикахте“ неща!
Ако твърдо сте решили да развиете музикално дете със сигурност с много последователност и упорство ще постигнете добра музикална подготовка. Навярно можете да отгледате и техничен музикант или певец. Дали ще постигнете до експресивен и щастлив творец – съмнявам се.
Има две правила, които за мен са „основополагащи“ – каквото види детето в къщи това ще прави и като порасне и опитайте от всичко.
Каквото види детето в къщи, това ще прави като порасне – ако Вие не сте музикант, не слушате музика у дома и нямате отношение към това изкуство, съвсем нормално е за детето това да остане непозната територия. Ще се срещне с музиката в часовете по музика, но тогава вероятно ще си е изградили интереси и приоритети, в които музиката не се включва. И тук идва мястото на второто правило:
Опитайте от всичко – ако не сте опитвали определена храна как можете да кажете дали е вкусна или не? Ако детето не си е играло с музикални играчки, как ще прецените дали това му е интересно, дали го привлича? Едва след като видите, че има някакво отношение към музиката можете да наблюдавате кой инструмент го привлича – дали духовите инструменти, дали тези със струни или ударните са нещото, което му е присърце. Дори и да изследвате внимателно, няма гаранция за 100% успеваемост – спомнете си колко рок енд рол звезди са свирили на пиано като деца. Никой от тях не е започнал на 5 години с бас китара…