Днес ще си говорим за коремната болка. Това е една от най-честите причини майките да се обръщат към лекар. За съжаление те много често звънят по телефона, а по телефона не може да се сложи диагноза защо това детенце го боли корема, поне в 99% от случаите.
Вероятните причини могат да бъдат твърде различни – от най-тривиални и безобидни до нещо животозастрашаващо, така че като цяло трябва да можем да се ориентираме още в домашни условия горе-долу за какво става въпрос.
Когато бебчето е много мъничко, говорим за съвсем малки човечета до тримесечна възраст, най-честата причина са коликите, разбира се. Те могат да бъдат разпознати по това, че бебето започва да свива краченцата към коремчето или се извива назад като дъгичка; плаче неистово, чак до посиняване, както казват бабите и в един момент като пръцне се успокоява. Така че, това са коликите, мили родители, не се паникьосвайте. Няма нужда да звъните на лекар.
Но много често, когато вече поотраснат човечетата, много често не можем да разберем за какво става въпрос
Особено когато са до двегодишна възраст да речем, те не могат да комуникират добре и не можем да разберем дали ги боли ушенце, коремче или друга част на тялото. Тогава е по-трудно и тогава трябва да познавате добре детето си, за да можете да разберете, че става въпрос за коремна болка. Обикновено пак е свързано с газове, може коремчето да е подуто, да пръцка по-често или да се оригва по-често; може да плаче непосредствено след хранене – това също трябва да ви говори, че става въпрос за коремна болка.
И най-често плачат, когато не са се изакали. Когато няма редовна дефекация, тогава можете да предполагате, че болката идва от коремчето и трябва да се консултирате с педиатър или с гастроентеролог.
Вече по-големите човечета над тригодишна възраст, които могат да комуникират, можем да ги поразпитаме, могат да ни ориентират. Те не могат да локализират добре, разбира се, но все пак ще посочат коремната област. А за най-големите вече можем да получим съвсем точна информация, когато говорим за юноши.
Ние трябва да се ориентираме освен това и по продължителността на болката, тя е много важна
Когато болката е краткотрайна най-вероятно се касае за коликообразна болка и това не е нещо сериозно. Обикновено са газове или преди дефекация, човечето съобщава, че го боли корем. Когато се изака или пръцне два пъти и коремната болка отзвучава.
Но когато коремната болка е епизодична и по-продължителна, да речем детето се оплаче 3-4 пъти за деня, но това продължава една седмица, тогава трябва да наблюдаваме с какво го храним, дали не се касае за реакция от храна, дали не се касае за разстройство или запек и дали не се касае за някаква вирусна инфекция. Ако всичко това е отпаднало като предположение или пък не може да се излекува със симптоматични средства, пак трябва да се обърнете към лекар.
Местоположението на болката също е изключително важно
Когато човечетата са по-големи, те могат да ни ориентират къде точно ги боли. Повечето деца показват областта около пъпчето, това е най-честото оплакване и те са по-безобидните оплаквания. Тогава се касае обикновено за коликообразни болки, свързани с хранене и вследствие на по-неподходяща храна, бобови храни, газирани напитки, чипсове и тям подобни, които за съжаление много често се употребяват от нашите деца.
Но когато болката започне да се локализира в дясно ниско долу, тогава можем да подозираме, че може да се касае и за апендицит. Но за апендицит ще си говорим малко по-нататък.
Нещо, което е изключително важно при дечицата е, дали тази коремна болка може да отшуми като им отвличаме вниманието, например с някаква игра или с нещо, което те обичат да ядат или да правят. Когато детето пренебрегва болката заради играта, значи болката не е сериозна. Но когато продължителността е голяма, да речем ако детето започне да се оплаква сутринта и до час-два болката не намалява като интензитет, тогава веднага трябва да потърсим лекарска помощ.
Нещо, което при децата е много важно, това е външният им вид. Когато детенцето е много бледо, изпотено или заема принудителна позиция в леглото и е свито, и ако това нещо продължава повече от половин-един час, също трябва да се допитате до лекар или да го заведете на преглед.
Лечението на абдоминалната болка, когато се касае за нещо безобидно обикновено е покой, масажче на коремчето по посока на часовниковата стрелка, препарат, който съдържа газогонно средство. В общи линии в такива ситуации най-важен е хранителният режим – не трябва да се дават дразнещи храни като мляко, цитрусови плодове, риба, ядки, шоколад, газирано, бобови храни и в общи линии всичко, което би могло да засили болката.
Когато се касае за вирусни инфекции, коремните болки обикновено са придружени и с повръщане, разстройство и температура.
Така че в такива ситуации много по-лесно можете да се ориентирате за какво става въпрос и какви мерки да вземете. Естествено, препарати срещу повръщане и разстройство.
Необходими са симптоматични средства, не е необходимо в никакъв случай да се дават антибиотици, докато не се изолира евентуално някаква бактериална инфекция от червата. Тоест фекална проба трябва да се изпрати за изследване, ако се касае за бактериална инфекция. Но това вече се прави след консултация с лекар.
Болките в корема на детето могат да се дължат на няколко проблема – заболяване, забавена перисталтика или непоносимост към храни.
При заболяване трябва да се преборим най-често с вирус. Съществуват и медикаменти, които могат да помогнат по темата. Ако състоянието е по-сериозно от неразпожение от 1 -2 дни, задължително се косултирайте с педиатър.
Забавената перисталтика може да се дължи на лениви черва, на неправилно хранене, на намалена двигателна активност или смяна на обстановката и отлагане на изхождането. В тези случаи топъл чай с мед е нашето работещо предлоцение. Възможно е с прием на повече фибри и течност и е добра профлактика.
Някои деца „по наследство“ от родител имат по-нервен стмах. Случва се когато един от родителите да има такива проблеми и детето да се сбъсква с подобни неразположения. Тогава детето не бива да приема храни, които дразнят стомаха му – най-често бобови храни, люто, пикантно илидруги.