Най-важните неща, които трябва да знаете за ХРЕМАТА на детето ви от Д-р Захаринка Гочева

Да поговорим за хремата. За съжаление ринитът е много често срещано явление от най-ранна детска възраст, тоест от раждането до 100 годишна възраст, така да кажем. Всъщност от него най-много се плашат майките на малките бебчета. 

Един ринит може да започне още от родилния дом. Много често той е свързан с вътреболнични инфекции, много често е свързан с алергични прояви. Тоест много често е свързан с бактериални инфекции, с вирусни инфекции, а понякога са и алергични хремите. Така че е важно да разграничим кое е алергична хрема и кое е остра хрема или вирусна или с бактериален причинител.

Алергичната хрема обикновено има сезонност. За съжаление има и алергични хреми, които са целогодишни, но най-често срещана е сенната хрема, свързана с полените при цъфтежа на растенията и тревите. Много хора не знаят, че и когато тревите цъфтят, това също е сериозен проблем за алергичните. 

Целогодишната алергична хрема е свързана обаче с алергиите към прах, мухъл, микрокърлежи, домашни любимци, частици от хлебарки и хранителни алергени. 

Докато острият ринит или острата хрема възниква внезапно – понякога дори можем да посочим точния час на нейното начало, както за дечицата така и за възрастните – и е с по-кратка продължителност. Тоест, да кажем в рамките на седмица-две. За съжаление при някои дечица говорим за градинска хрема, която започва от септември и свършва през май или юни, когато свършват и посещенията в детското заведение. Това са дечица с по-нисък имунитет и са често боледуващи. Така че, родители, не се плашете – има и такива.

Като цяло има хреми, които са изключително редки – така наречените „хормонални ринити“, свързани с бременност или с климакс при жените. Има, за съжаление и хреми, които са страничен ефект от някои лекарствени средства, включително лекарства за високо кръвно и бета-блокери – резерпин, калциеви антагонисти и нестероидни противовъзпалителни. Прекалената употреба на капки за нос също може да доведе до вид хрема. Тоест дечица, които сами си слагат капки за нос или родители, които в старанието си да излекуват детето си трайно прекаляват с капките за нос и много често употребяват капки, които съдържат ксилометазолин, могат да предизвикат едно набъбване на лигавицата, което с години не може да бъде излекувано.

За дразнители от околната среда, предизвикващи хреми, може да се говори, когато говорим за вазомоторната хрема. Тоест температурните разлики, рязкото покачване или понижаване на температурата, могат да доведат до хрема и студови алергии например. Също така прах, смог, миризми и парфюми могат да доведат до рязко появяване на хрема. Професионалните дразнители също не трябва да бъдат изключвани. За съжаление една голяма част от хората работят в среда, която има замърсители. При дечицата, разбира се, те са изключително редки, защото те все пак не ходят на работа.

Консумацията на някои храни може да доведе до алергична хрема, която съответно да наложи да се дават по-дълго време антиалергични препарати. Но най-честите хреми при децата са свързани с вирусни инфекции. 

Тоест – изтича бистър секрет от нослето, запушва се, набъбва лигавицата, бебето отказва да се храни, отказва да суче и едно запушено носле предизвиква сериозна драма в семейството, когато бебето е малко.

Първо правило е, че трябва да се промива с много физиологичен разтвор, че въздухът в стаята не трябва да бъде сух; трябва да се повдигне детенцето в полулегнало положение, може и на шезлонг, за да диша по-лесно и да се посъветвате с вашия педиатър във връзка с лечението. Тоест – дали е необходимо въобще да се прилагат някакви капки за нос и каква да бъде продължителността на приложението, което е изключително важно. Не е лошо да се правят инхалации с физиологичен разтвор. 

Когато обаче секретът от нослето стане по-жълтеникъв или зеленикав, тогава е необходимо да е вземе носен секрет и да се провери какъв е причинителят на тази хрема, защото след вирусните инфекции много често се наслагват бактериални, които от своя страна биха могли да доведат до някакво усложнение. Усложенията на ринитите обикновено са отити, тоест възпаления на ушичките или пък кашлици – фарингити или бронхити, но те са по-редки в детска възраст. 

За съжаление, от честите хреми може да се появи едно увеличение на третата сливица, или пък обратното – при увеличение на трета сливица могат да се появят чести хреми и запушвания на нослето. Така че и това трябва да се има предвид, и когато една хрема е продължила повече от две-три седмици и не се повлиява от приложеното лечение, трябва задължително да се направи една консултация с УНГ. Естествено, наличието на хрема не е единственият симптом за увеличена трета сливица. Може да бъде хъркане, спане през нощта с отворена уста, скърцане със зъби. Освен това през деня  даже когато са в изправено положение, те дишат през устата. Имат един много типичен израз на лицето, с отворена уста, дишат като шаранчета точно. Много често на лекаря не му е необходим даже преглед при една увеличена трета сливица – той може да познае, че има проблем с нея по самия външен вид на детенцето. 

Друго усложнение, което често настъпва при по-големите дечица, това са синузитите. Синусните кухини са две максиларни, етмоидална, фронтална – в общи линии са пет синусни кухини, които са пълни с въздух и са тапицирани от вътрешната страна с лигавицата, с която се тапицира и носа от вътрешната страна. Така че, когато има възпалителен процес на лигавицата на носа, понякога може да се стигне до възпалителен процес и на синусните кухини. За да се стигне до синузит – до остро възпаление на синусите – и каналчетата, от които изтича секретът от синусите към нослето, вече са запушени. 

Това е по-сериозна инфекция, необходимо е по-продължително лечение и задължително консултация с УНГ. Бихте могли лесно да се ориентирате по това, че вашето дете е с хрема повече от две седмици; изтичащият или издухан секрет е жълто-зелен; детето страда от главоболие и понякога има силно неприятен дъх в устата и вдига температура. Много често при синузит се вдига температура. 

Друго, което трябва да имате предвид е, че синузитът под 4 годишна възраст е изключително рядък, защото вашето дете всъщност няма все още синусни кухини, те се развиват много по-късно. Лечението е антибиотично. Необходимо или поне желателно е, ако има време за това, преди това да се пусне един гърлен секрет и носен секрет, за да се уточни причинителя и след това вече да се направи продължителен курс с антибиотик и физиотерапия. Не подценявайте физиотерапията в случай, в който вашето детенце е развило синузит. Тя е много ефикасна, даже при хора с хронични синузити е препоръчително през пролетта и есента да се прави по един курс физиотерапия, за да не рецидивират синузитите.