Не забременявам, защото имам висок пролактин. Какво е това? от Д-р Веселина Яначкова

Една от честите причини за стерилитет при жените е т. нар. хиперпролактинемия, високото ниво на пролактин. Пролактинът е хормон, който се отделя от хипофизната жлеза, но когато е в по-големи количества, той потиска овулацията и променя нивото на т.нар. женски полови хормони. Твърде често жени, които имат нарушения в менструалния цикъл или дълги периоди на липсваща менструация, се лутат по различни специалисти без да изследват нивата на пролактина. 

Хиперпролактинемията може да се дължи на различни причини

Една от най-честите причини, особено при жените, са така наречените аденоми на хиповизната жлеза – малки, в 99% от случаите доброкачествени образувания, които по никакъв начин не нарушават качеството и продължителността на живота, но оказват влияние върху нивата на този хормон. 

Не винаги хиперпролактинемията се дължи на аденоми на хипофизата. Понякога тя е идиопатична, няма установена причина за хиперпролактинемия – просто свръхчувствителност нa клетките на хиповизната жлеза. Жените, които имат поликистозни яйчници, могат да имат също хиперпролактинемия. 

Жени, които приемат антидепресанти, антипсихотици, също могат да имат хиперпролактинемия, тъй като тези лекарства променят начина, по който се отделят т. нар. допамин, който е невротрансмитер и оказва ефект върху нивата на пролактина. Тези медикаменти са т. нар. допаминови антагонисти, променят нивата на допамина, от там се променят нивата на пролактина.

Жени, които имат малформация в млечните жлези също могат да имат хиперпролактинемия, при една гръдна травма също може да има хиперпролактинемия. Хиперпролактинемия може да има при бъбречно или чернодробно заболяване също. 

Обикновено еднократно висока стойност на пролактина не интерпретираме 

Пролактинът е стресов хормон и има хора, при които от притеснение, дори от страха от убождането при взимането на кръв, може да доведе до едни минимални отклонения към по-високи стойности в нивото на пролактина. Затова, когато видим, че при една пациентка има високи стойности на пролактин, обикновено препоръчваме това изследване да се повтори. 

За жени, при които менструацията е редовна, защото има такива случаи, не е задължително да има менореа или пък секреция от гърдите, ние препоръчваме това изследване да стане в интервала между третия и петия ден от менструацията. Ако при повторното изследване отново регистрираме повишена стойност, обикновено се назначава терапия.

Много хубаво би било да се направи т. нар. ЯМР – ядрено магнитен резонанс на хипофизната жлеза. Хубаво е това изследване да бъде проведено с контрастна материя, тъй като хипофизната жлеза е изключително малка и за да може да се диференцира ясно дали има или няма формация – контрастът е средството за избор. 

Защо е хубаво да се направи ядрено-магнитен резонанс? 

Ако има микроaденом на хипофизата, тоест формация, която е в рамките до 10 мм., лечението е консервативно – с лекарства, ако формацията е по-голяма, то тогава обикновено насочваме пациентките към неврохирург и съвместно с неврохирурзите преценяваме какво да бъде по-нататъчното поведение. 

Има случаи, дори когато става въпрос за макроаденоми, тоест формации над един сантиметър, да продължим да лекуваме консервативно и да разчитаме на много хубавия ефект на допаминовите агонисти да повлиаят на обема на аденома. 

Когато пациентката има микроаденом на хипофизата лечението трябва да продължи дълъг период от време. Това е разликата с иидиопатичната хиперпролактинемия, при която можем да започнем едно лечение с допаминови анатагонисти и в един момент да го прекратим и пациентката да няма нужда повече от терапия. 

При пациентките, които имат аденомия на хипофизата е хубаво да провеждат по-дълъг период от време своето лечение. Пациентите, които имат аденоми на хипофизата, това са микроаденоми, нямат причина да не могат да забременеят с включването на терапия с допаминови антагонисти. В момента, в който започне лечението, се балансира и цялата ос на половите хормони. И нещата при по-голямата част от пациентките влизат в рамките на нормалното. 

Когато има формация на хипофизата и пациентката забременее, е хубаво да продължи лечението с медикамента поне до средата на бременността. Така се гарантира не голямото нарастване, самата хипофизна жлеза нараства в хода на бременността, което е нормално – това се случва при абсолютно всички жени. 

И когато има аденом на хипофизата, съответно това нарастване би могло да бъде предпоставка за притискане на околни структури. Терапията до известна степен ограничава темповете на това нарастване. В един момент след средата на бременността лечението се спира, защото пролактинът е необходим за бременността и е необходим да периода на лактацията след това. 

Това е абсолютно безопасно, колкото и рано да се спре една терапия със допаминов антагонист в хода на бременността, няма опасност тази формация да нарасне толкова, че да създаде проблеми на пациентката. 

Също така пациентките, които имат установен аденом на хипофизната жлеза, трябва да провеждат поне веднъж на две години ядрено магнитен резонанс на хипофизата, отново с контраст. Така може да се установи дали пациентът отговаря на лечението, дали има динамика и прогресия в обема на аденома или пък регресия, която целим с тази терапия. 

Много, много редки са случаите, в които пък се налага пациентката да бъде оперирана по повод пролактином – това са големи тумори, които по-бързо нарастват, не отговарят – за съжаление има един малък процент пациентки които са резистентни на лечението с допаминови антагонисти, каквато и доза да се даде, те не отговарят адекватно, туморите се разрастват и тогава – да, може да се наложи оперативно лечение. 

Обикновено след оперативното лечение, съвременната неврохирургия е изключително прецизна, рядко настъпва отпадане на функцията на хипофизата като цяло и пациентката продължава живота си както преди. В редките случаи, в които може да настъпи отпадане на някои от осите, тогава провежда заместително лечение до края на живота си.