Планински преходи с дете – какво трябва да знаете… от Мис Йони

Когато се качим в планината с дете, е добре да му дадем един основен начален инструктаж за това как се ходи в планината, тъй като има лека разлика от това да ходиш по улиците на града и това да се разхождаш в планината.

Първото и най-важно правило, което ние винаги даваме на децата е, че ние винаги поздравяваме всеки срещнат в планината с „Добър ден!”. Тъй като в планината всеки може да бъде наш приятел при нужда. И всички, без изключение, в планината се поздравяват. Това е съвсем нормално като поведение за всички любители на планинския туризъм. И децата е важно да научат, че това е начинът.

Второто правило, което се спазва в планината е, че винаги ходим в колонка по един, независимо дали сме мама, татко и аз, група деца, група приятелски семейства. Винаги колонката е по един, особено по планинските пътеки. И най-отпред винаги вървят тези, които ходят най-бавно. Тези, които ходят най-бързо, ходят най-отзад. Разбира се, ако има водач – той се следва. Ако няма водач, се следва този, който води групата – дори да не е официален водач. И не се движим пред него, винаги се движим след него.

Родителите, когато отиват заедно с децата в планината, трябва да показват на децата указващите знаци, с които е маркирана всяка пътека. Така децата се учат да се ориентират в планината. Знаете, че има синя, жълта, червена чертичка – за пътеката до еди-кое-си езеро. Следващата пътека води до друга хижа. Хубаво е тези неща децата да ги разпознават.

Също така е много приятно занимание, когато се ходи в планината, да се разказва за самата планина, така че е хубаво родителите да се подготвят с няколко изречения за конкретната планина, мястото. Какво е характерно, какви растения, какви животни има там и съответно да ги разказват, докато се разхождат заедно с децата. Освен това е много важно да се знае в каква местност се разхождаме, защото ако се разхождаме в резерват – децата е важно да знаят, че нямат право да прибират нищо от въпросното място. Дори камъчетата там са защитени. И дори камъни не могат да се взимат от места, които са резерват, както е национален парк „Пирин”. И там изключително важно е да се говори за опазването на природата.

И тук, естествено, когато се хапва, когато се консумира каквото и да било – течности или храна – е добре децата да знаят как да съхраняват отпадъците. И това да бъде демонстрирано от родителя като поведение. Сега няма да коментираме, че вредните навици, които имат самите родители не бива да ги демонстрират в планината. Защото това все пак води до една нагласа у детето, че така е ОК. Всичко, което родителят прави и демонстрира като пример пред детето, се приема като нещо нормално.
На разходките в планината може да се пее, може да се играе, да се изучават странни явления и така самият преход да стане едно прекрасно семейно изживяване.

Навсякъде в планината е указано с табела и с огнище къде може да се пали огън. Паленето на огън може да бъде демонстрирано, но децата трябва да стоят далеч от него. Поне до една определена възраст. Може би над 9-10 год. възраст могат да вземат участие в дейността, заедно с възрастния. Разбира се, ако се подготвя храна, огънят се пали в указаните за това места и след това задължително се загасява огъня. Като не се оставя никакъв боклук след нас. В огъня не се изгарят различни видове отпадъци, които биха могли да замърсят околната среда. И не се оставят там.

Най-лесният преход тук специално за района на София е от Драгалевци в посока Игликини поляни например. Това е много приятно място. Може да се разходите, може да прочетете табелите, които са поставени по пътя, да размишлявате над тях или да търсите мравуняци, да наблюдавате как работят мравчиците, до слушате песента на птиците. Всичко това е съвсем реално и възможно тук.