Тетанус е остро инфекциозно заболяване, което протича с повишен мускулен тонус и тонични гърчове. За съжаление той е много сериозно заболяване, за което в днешни времена и в повечето страни забравихме. А смъртта от тетанус може да бъде жестока.
Заразяването става много лесно. Може да стане при травми, при порезни рани, при разкъсно-контузни рани. Обикновено става при рани, които са по-дълбоки. При убождане с треска, с пирон, при ухапване от кърлеж може човек да се зарази с тетанус.
Тетаничният бацил, той се казва Клостридиум тетани, се развива най-добре в безкислородни условия. Много интересно при него е, че вегетативните форми, тоест възрастните форми, умират лесно. Но неговите спори живеят в почвата 10 години.
Затова винаги казваме: при убождане, при одраскване с ръждива тел, с някакъв предмет, който е имал контакт с пръст, със земя, има най-голяма опасност от заразяване с тетанус.
Не може да се каже точно колко е инкубационният период. Някои смятат, че е между 5 и 14 дни. Има автори, които твърдят, че заразяването може да стане даже след месец, като самият бактерии не причинява самото заболяване. Тоест пораженията не са точно от бактерия, а от екзотоксините, които се отделят. Това са тетаноспазмин и тетанолизин.
Какви са симптомите?
След 5 до 14 дни средно заболяването започва с отпадналост, с висока температура, с болка по мускулите, както би могъл да започне един грип.
Но с течение на времето, може след ден, два, три, започва със спазми на лицевата мускулатура, тоест повишава се мускулният тонус на лицевата мускулатура. Първоначално обхваща дъвкателната мускулатура. Затруднява се гълтането и тогава говорим за тризмус, т.е. човек не може да си отвори устата, за да се храни.
Следващият етап е нещо много неприятно. Човешкото лице заприличва на физиономия, която се смее и плаче едновременно. Това състояние се казва ризус сардоникус. В това състояние човек не може да говори, започва затруднение и на дишането.
И последният етап, който протича с гърчове – до такава тежка степен са засегнати мускулите, че всъщност човек застава на глава и на пети. Това е опистотонус. Много жесток гърч, който за съжаление се преживява в пълно съзнание.
Няма кардинално лечение на тетануса, няма измислени лекарства за лечение на тетануса.
Единственото лечение е ваксината. Ваксината е измислена отдавна и се поставя на всички деца по имунизационен календар в България.
Започва се от 6-месечна възраст. В момента тя влиза в 6-компонентната ваксина, която се поставя на 2 месеца, на 4 месеца и на 6 месеца.
Една година след третия прием се поставя реимунизация. Това е между годинка и две – имаме реимунизация с 5-валетна ваксина, в която влиза и компонентът за тетанус. На 6-годишна възраст в 4-валентната ваксина също има компонент за тетанус.
Следващата ваксина е на 12 г. и на 17 г.
Малко хора знаят обаче, че след това през 10 г. трябва да си поставят реимунизация, която включва дифтерия и тетанус.
При убождане обаче, при травма, при рана, при която има разкъсване на повърхността на кожата, човек може да си поставя при нужда през 6 месеца ваксина само за тетанус, която в момента се закупува от аптеките и е изключително евтина. Така че не би трябвало да бъде проблем за хората.
И всъщност, пак повтарям това, което казах и в началото: направете си ваксина за тетанус задължително, имунизирайте децата си, защото човечеството забрави колко страшно заболяване е тетанусът, ако човек не е ваксиниран.
Много ми харесва как са описани различните степени на протичане на болестта. Казвам „харесва“ не защото имам садистични наклонности, а защото се сещам за всички противници на ваксините. Те трябва да го прочетат. Добре би били и да им се визуализира със снимки от медицински учебници как изглежда всичко това. После да преценят дали децата им заслужават подобно страдание. Очевидно е, че има неща, които са толкова елементарни, толкова базови, че е глупаво и абсурдно да бъдат отричани.
Отричането на ваксините е все едно да отречем автомобилите, защото съществува опасност да се катострофира…
Иначе силно се надявам личните лекари да следват някакъв имунизационен календар за реимунизации. Иначе няма как нормален човек да ги следи – просто защото не се знае кое и кога подлежи на реимунизация. Дали защото никога не е коментирано, дали защото имаме ниска здравна култура не мога да преценя. В ръцете сме на лекарите.