Трябва ли да игнорираме въпросите „Защо”? По материали от Д-р Мариан Гарбър

Използвани са материали на Стивън Гарбър, Мариан Даниелс Гарбър, Робин Фридман Спизман

Когато проговорят, децата влизат във фаза, в която започват непрекъснато да задават въпроса „Защо?“ и това може да се случи поне по 100 пъти на ден. Важно е да питат, защото това показва любознателност и интелигентност. Те тепърва започват да изучават света около себе си и искат да знаят всичко. Въпросите са естествено и нормално средство, с което малчуганите се учат. 

Вярно, че понякога стават твърде досадни и уморителни, но е добре да проявявате търпение и да отговаряте, освен, когато не са манипулативни и отправени именно с цел да ви вбесят. Обясненията ви винаги трябва да са съобразени с възрастта на сина или дъщеря ви, за да може да ви разбере  и да продължи да проявява своето детско любопитство. 

Колкото и да сте изморени, не  се измъквайте с отговор като „Не знам“, защото много бързо ще спрете да бъдете информирания и умен родител, който знае всичко, в очите на малкото човече. След това няма да зачита нито мнението, нито съветите ви. 

В някакъв момент хлапетата започват да задават и съвсем манипулативни въпроси. Тогава е желателно да намерите нов подход, за да отговорите на тяхното търсене или провокация. Две и тригодишните мъници обикновено питат „Защо?“, за да получат конкретен отговор. 

По-големите обаче понякога задават този въпрос, за да се опитат да се измъкнат от изпълнението на конкретна задача. В тези ситуации е важно да успеете да прецените кой тип поведение на детето ви какво цели. 

За да подхранвате любопитството:

Говорете непрекъснато

Още преди бебето да се научи да казва първите си срички, му говорете. Дори и да си мислите, че не разбира дългите ви тиради, не спирайте. Разказвайте му за всичко, което ви заобикаля, но говорете с нормалния език на възрастен човек и не се глезете като имитирате бебешки говор. 

Обяснявайте какво правите в момента, например: „Сега ще взема красива блузка и панталонки, и ще те преоблечем“, „Започваме къпането, ще пусна водата и виж жълтото пате как плува“. 

Бъдете подробни в това къде отивате, какво ще пазарувате, какво ще сготвите, влизайте в най-малките детайли. Назовавайте всеки предмет, имената на хората около вас и се опитвайте да водите нещо като диалог с мъничето, когато реагира с усмивки, плач, смях с глас, гукане и с първите си срички. Когато започне да се опитва да говори, изчаквайте го да „каже“ всичко, показвайки, че старателно слушате и след това му отговаряйте спрямо ситуацията в момента.

Отговаряйте на питанията

Изслушвайте въпросите и след това отговаряйте. Звучи като съвсем простичка задача, но изпълнението й не е съвсем лесно. Много родители пускат въпросите покрай ушите си, замислени за свои си неща, дават твърде много информация или преекспонират отговора си. 

Дори и да сте напрегнати от нещо друго, не отговаряйте раздразнително на мъничето, защото следващия път може и да не посмее да попита, когато го интересува друго. Прекалено дългите обяснения пък могат да го отегчат, да загуби интерес и да спре да ви слуша.

Показвайте нови неща

Старайте се непрекъснато да разширявате кръгозора на детето, нека да вижда все нови и нови неща. Те от своя страна ще го провокират да ви задава въпроси и така то научава много интересни факти съвсем неусетно.

Как да намалите въпросите за привличане на внимание:

Определете време за питане

Ако смятате, че детето ви задава твърде много и твърде често въпроси, които наистина ви изморяват, определете момент от деня за задаване на въпроси (времето за „Защо?). Кажете на дъщеричката си, че само тогава може да отправи всички питания, които я вълнуват. 

През останалото време можете да отговаряте на въпросите й така: „Това е страхотен въпрос, сега ще си го запиша и ще ти отговоря, когато дойде моментът за това“. Ако сте много изморени може да се измъкнете с репликата: „На този въпрос татко ще отговори най-добре, нека го изчакаме да се прибере и веднага ще го питаме“. 

Давайте кратки указания

Много често големите деца се опитват да се измъкнат или изпитват родителския авторитет с въпроса: „Защо трябва аз да правя…?“. И за да ви вбесят още повече, на всеки ваш отговор отново питат „Защо?“. За да избегнете тези моменти, давайте ясни указания какво трябва да се свърши, кратко обяснение за целта на задачата и защо трябва точно детето да я изпълни. 

Помолете го да повтори това, което сте казали, за да сте сигурни, че ви е разбрало правилно и ще се захване да изпълни поръчката ви. В случай че се ослушва и започва да си намира оправдания, с които да се измъкне от ангажимента си, изобщо не влизайте в преговори, повторете кратко и ясно изискванията си и изчакайте, докато не започне да действа. 

Игнорирайте

Хлапетата могат да са изключително упорити, когато искат да постигнат нещо. Отваряйки шкафа със сладки неща, са в състояние десетки пъти да ви попитат защо не може сега. Обяснете, че е време за обяд или вечеря или категорично заявете, че преди лягане не е хубаво да се яде сладко. 

Най-вероятно то ще продължи да настоява и да пита не може ли поне малко и защо точно сега не му давате. Ако се наложи още два-три пъти повторете отговора си и след това спрете изобщо да му обръщате внимание.